Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Обаждането ми е нещо повече от информативно — продължи Танака Гин, сякаш прочел мислите му. — Йошинори иска да се срещне с вас. Вие сте стари приятели, нали?

Окопитил се бързо, Ушиба не пропусна да отбележи предупредителната нотка в гласа му. През последните няколко месеца беше работил почти непрекъснато с този човек и знаеше, че Гин е изключително умен и абсолютно неподкупен. Колкото и странно да звучеше подобна констатация, той беше подходящият човек за подходящата длъжност, и толкоз.

— Да — каза на глас Ушиба. — Йошинори беше съученик на по-големия ми брат, чувствам го близък като роднина…

— Веднъж е заел пари на брат ви, нали?

— Точно така. Беше лична услуга. Бизнесът на брат ми вървеше към фалит, беше затънал до гуша в дългове. Йошинори му помогна да стъпи на крака. За две години брат ми върна заема, но Йошинори отказа лихвата… В знак на благодарност брат ми му купи кола…

— Това също е документирано — отвърна без следа от ирония Танака Гин. — След двадесет минути ще мина да ви взема. Така добре ли е?

— Разбира се.

В слушалката настъпи кратко мълчание, Танака Гин се обади секунда преди Ушиба да затвори:

— Обвиненията ще бъдат тежки… Току-що в къщата на Йошинори бяха открити злато на кюлчета и диаманти за повече от сто милиона долара!

Пътуваха по мокрите от дъжда улици на Токио в пълно мълчание. Локвите отразяваха студената светлина на неоновите реклами на потребителни стоки. Те мигаха и се разгъваха напълно безсмислено, лишени от присъствието на тълпите евентуални купувачи.

Ушиба седеше свит до Танака Гин и мълчеше. Беше му студено, стомахът му гореше така, сякаш току-що беше изпил чаша киселина за акумулатори. На излизане глътна две хапчета, но ефектът им засега беше нулев. Властта е нещо относително, помисли си той, наблюдавайки скришом острия профил на Танака Гин. Преди години хора като Йошинори биха прекратили полицейското разследване срещу себе си само с едно щракване на пръсти. Но вече не беше така. Алчността беше успяла да разруши дори и най-влиятелните политически фигури, те станаха небрежни и неизбежното дойде — скандалите следваха един подир друг, подеха ги медиите, духовете се възбудиха до крайност. Обикновените хора едва ли разбираха в подробности случаите на корупция във висшите ешелони на властта, но бяха категорични в исканията си за промяна и възмездие. Полицията и прокуратурата получиха силна обществена подкрепа, везните на властта рязко се наклониха към тях. Запознат в подробности с детайлите на закона, Ушиба знаеше какво трябва да прави — да пази тайните на „Годайшу“ на всяка цена, дори около него да падат глави.

Танака Гин спря на паркинга пред прокуратурата, моторът на колата му мъркаше тихо, плавното почукване на чистачките по челното стъкло беше единственият индикатор за хода на времето.

Прокашля се, помълча още секунда, после каза:

— Реших да рискувам и да ви поискам една огромна услуга… — очите му се заковаха върху лицето на Ушиба: — Имам нужда от помощта ви за изготвяне на обвинителния акт срещу Йошинори. Ще я получа ли?

Ушиба не отговори, в главата му се блъскаха разпокъсани мисли.

— Зная какво има значение в живота ви — добави Танака Гин, по лицето му пробягаха тъмни сенки. — Светлината, съвършенството на формите, поезията, честта… — гласът му беше необичайно мек и приятелски: — Но идва време, когато всеки от нас трябва да направи своя избор, да загърби голяма част от това, което оформя мироглед и вкус, начин на живот…

Сърцето на Ушиба пропусна един такт.

— Това е вярно — кимна той. — Старостта идва незабелязано, човек изведнъж я открива редом със себе си, не може да разбере как се е промъкнала в леглото му…

— Старостта и болестите повалят и най-могъщите кедри в гората. Но преди да паднат, те вече са оставили ново поколение, което ще заеме мястото им… — Танака Гин се размърда на мястото си и добави: — Сигурно се питате откъде сравнително млад човек като мен е придобил подобен опит… Ще ви кажа. Баща ми умря от рак на белите дробове. Може би го е развил, защото живееше в покрайнините на Нагасаки, може би са виновни промишлените замърсители… Както и да е. Бях до него в последните дни и месеци от живота му, ясно видях как болестта го променя. Освободен от ограниченията на времето и усещащ приближаването на смъртта, умът му блесна с нова сила и яснота и той се превърна в съвсем друг човек…

Ушиба не можеше да укроти бесните удари на сърцето си. Даваше си ясна сметка, че тези приказки за болести, трансформация и смърт имат съвсем определена цел. Танака Гин знаеше, че страда от рак на стомаха, а не от отворена язва. Проклет да бъде с този свой аналитичен ум, въздъхна в себе си Ушиба. Сигурно подозира и за истинските му отношения с Йошинори! Душата му се сви и потръпна от ужас.