Йошинори отново дръпна от цигарата, светлината на огънчето за миг озари потъмнелите му очи. Натисна фаса в пепелника и продължи:
— Сега въпросът не е дали ние двамата се мразим, Ушиба-сан… Въпросът е колко дълбоко се мразим! — щракна запалката под нова цигара и въздъхна: — Тъжен край на отношенията между вуйчо и племенник, не мислиш ли? Не успях да ти простя, че отказа да ме подкрепиш и не внесе лептата си в делото… А ти? — слабичките му рамене леко се свиха: — Мога само да предполагам, но мисля, че ти никога не си одобрявал начина, по който осъществявам своя бизнес… Без съмнение си му окачил етикета „корупция“ — точно като Танака Гин… — усмихна се и поклати глава: — Вие двамата много си приличате и това е доста необичайно… Когато той ме арестува, аз си помислих за теб и веднага разбрах какво трябва да направя…
Известно време пушеше в мълчание, вероятно искаше да подреди мислите в главата си. Ушиба стана и си наля още една чаша вода. Старецът проговори, докато още беше с гръб към него:
— Съжалявам само за един от своите грехове… Сторих го преди броени дни, пренебрегвайки съветите на здравия разум. Водех се единствено от омразата си към теб…
Ушиба остави чашата и бавно се обърна.
— Както вече ти казах, искам да посрещна края с чиста съвест — продължи Йошинори. — За тази цел трябваше да изчистя душата си от омраза. Вече си простих за омразата към теб, но зная, че това не е достатъчно. Трябва да изповядам последния си грях…
— За да ти простя и аз?
— Никой не иска подобно нещо от теб, племеннико — усмихна се Йошинори. — Трябва само да ме изслушаш. Преди няколко дни при мен дойде Акира Шоза. С него работим от дълги години. Подозирал ли си за това, дайжин? Е, вече няма значение… Двамата с Шоза бяхме партньори и държахме съвместно нелегални заведения за хазарт, застрахователни агенции и строителни компании. Натрупахме много пари. Затова бях склонен да му върша услуги, когато това се налагаше… Той беше в течение на враждата между нас и не пропусна да се възползва от нея. Каза, че ми иска тази услуга, за да превърне един човек в ахилесова пета за противника си… Това да ти звучи познато?
— Да — кимна Ушиба, спомнил си за горещото желание на Шоза да унищожи Никълъс Линеър.
— Но ти си се обявил против плановете му… Вярно ли е това?
— Да…
Очите на Йошинори се насълзиха, вероятно от гъстия тютюнев дим в залата.
— Точно по тази причина приех да му направя услуга — промълви той. — Позволих му да използва моето влияние над Таши Шидаре — новия оябун на клана Ямаучи. Именно той ще бъде неговото тайно оръжие.
Шеста глава
Вунг Тау | Вашингтон
Скелетът беше огромен, според Никълъс дължината му надвишаваше четири метра. Стъклената клетка, в която беше поставен, отразяваше светлината и хвърляше странно издължени сенки върху дългите почти метър ребра.
— Този е бил уловен през 1868 година — поясни Таши. — Тук, в Ланг Ка Онг, китовете имат особено значение…
Ланг Ка Онг, или Храмът на китовете, е бил издигнат през 1911 година, вътрешността му е била запълнена със скелети в стъклени витрини и това го правеше съвсем различен от будистките храмове. Култът към китовете виетнамците наследили от Чампа — едно от древните племена, населявало тези земи.
— Векове наред китовете са били символ на спасителя в местния фолклор — добави Таши и сложи длан върху гладкото стъкло. — Това не е учудващо за една нация, която се препитава от морето…
Небето беше обсипано с ярки звезди, луната имаше цвят на презрял банан и величествено плуваше сред тях. Човек оставаше с впечатлението, че е древен кораб, разперил платна сред тайнствените сенки на огромните скелети.
— В колко часа ще дойде Ван Киет?
— Имай търпение — изгледа го Таши. — Дойдохме по-рано по няколко причини. Исках да видиш този храм, уникален за Виетнам. Исках и да се запознаеш с околната обстановка преди срещата. Това не означава, че изпитвам недоверие специално към старши инспектора. Аз нямам доверие на нито един виетнамец. Мисля, че те лъжат всички, включително и себе си…
Бавно вървяха напред. Заобиколен от огромните скелети, Никълъс ясно усещаше особената хармония на живота. Внушителните морски чудовища правеха звездите някак по-топли, а луната — по-близка…
— Доколкото познавам обичаите на Якудза, издигането на млад човек като теб е доста рядко явление — подхвърли той. — Особено пък за поста оябун на влиятелен клан…
Читать дальше