Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Тримата станаха и се насочиха към вратата.

— Наложително ли е присъствието на Мари? — вдигна вежди Кроукър.

— Страхувам се, че е наложително, особено след провала с Уоксман…

Излязоха навън. Мари вървеше на няколко крачки зад двамата мъже, очите й внимателно опипваха околността. В далечината се мержелееше фигурата на градинаря. Беше слязъл от количката за голф и се навеждаше над вечнозелените храсти, ограждащи игрището.

— Някои проблеми трябва да се обсъждат на открито, далеч от чужди уши — поясни сенаторът.

Не стана ясно чии уши има предвид. Може би собствената си електронна система. Това би било доста интересно…

— Търся една жена, която работи в агенцията — рече Кроукър. — Или поне работеше по времето на Лилехамър…

— Име?

— Веспър Аркам.

Крачката на сенатора беше все така широка и равномерна, но облачетата пара от устата му видимо учестиха ритъма си.

— Каква работа имате с госпожица Аркам? — попита след кратко мълчание той.

— Искам да изясня някои въпроси, свързани с убийството на Доминик Голдони.

Сенаторът рязко спря.

— Боже Господи, човече! Лилехамър е мъртъв от три месеца! Кой ви е дал нареждане да продължавате разследването?

— Никой не ми е наредил да го прекратя.

— Започвате да събуждате любопитството ми, господин Кроукър — внимателно го изгледа през мъглата Дидалъс, после отново тръгна напред. — Малко са хората, които толкова стриктно изпълняват своите задължения… Мога ли да попитам кой ви плаща?

— Никой.

Дидалъс изсумтя.

— Значи сте човек с принципи или пък страдате от патологично любопитство… Много скоро ще разбера кое от двете…

— Предполагам, че именно вие ще заповядате да прекратя разследването.

— Какво ви кара да мислите така? — стрелна го с яркосините си очи сенаторът.

— Здравият разум. Вие сте бил близък със семейство Голдони, често сте канил на гости Доминик и сестра му Маргарет… Само преди два дни пратихте една отличните си лимузини да я вземе от летището. Доминик е имал глобални планове, които днес се осъществяват от Маргарет и вероятно от Веспър… Убеден съм в това.

— Което означава, че и аз съм вътре, така ли? — Дидалъс намали ход и поклати глава: — Аз съм големият лош вълк, който прави каквото си иска… Това ли е сценарият, оформил се в главата ви? — Спряха пред мрежестата врата на тенис корта, сенаторът рязко я отвори. — Правилно отбелязахте, че бях приятел на Доминик… Това може да ви прозвучи странно, особено когато го чувате от устата на член на Сената на САЩ… Но вие не сте имали късмета да познавате Доминик Голдони, който беше наистина необикновен човек. Наричат го рекетьор, но това определение е много далеч от истината. Вършил е много добрини, списъкът им положително би изпълнил доста листове… Не искайте от мен да ги изброявам. Не съм човекът, който може да го оправдава или обвинява…

Пристъпиха върху влажната повърхност на корта, Дидалъс мрачно поклати глава.

— Знаех си, че трябва да го покрия с тартанова настилка — промърмори той. — Я вижте каква кал!

— Знаете ли нещо за Веспър Аркам?

В ръката на Дидалъс се появи портативен компютър с размерите на длан. Пръстът му натисна няколко клавиша, главата му отново се поклати.

— Родена е в Потомак, щата Мериленд, преди тридесет и две години, в семейството на Максуел и Вони Харкастър. Образованието си получава в Йейл, защитава докторска дисертация по клинична психология в Колумбийския университет, след това работи в областта на парапсихологията в…

— Парапсихология?!

— Да — вдигна глава Дидалъс. — Тя е доктор на науките и почетен член на клуба „Менса“.

— Онези с големите глави!

— В този клуб членуват единствено хора с доказани гениални способности — поясни Дидалъс.

— Някога била ли е омъжена? — попита Кроукър.

Очите на сенатора се спуснаха към малкия екран, но Кроукър забеляза, че не четат информацията върху него.

— Да, преди доста време. За Джон Джей Аркам, собственик на строителна фирма във Вашингтон. Бракът се е разпаднал за по-малко от година.

— Но въпреки това тя е запазила името му — вдигна вежди Кроукър, очите му механично пробягаха по влажния корт. — Кажете, сенаторе, посетиха ли ви преди два дни Маргарет и Веспър?

— Не.

— Истината ли казвате?

Дидалъс пъхна компютъра в джоба си и решително вдигна глава:

— Вижте какво, господине! Може да минавам седемдесетте, но няма да прибегна до услугите на Мари, за да ви изхвърля от имота си! Ще свърша тази работа сам, при това с удоволствие!