Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Колата спря, Ушиба осъзна този факт едва когато шофьорът излезе да му отвори вратата. С усилие на волята потисна острата болка в стомаха си и бавно излезе.

Магазинът се намираше в Харажуку, на хвърлей място от храма Мейжи. Ушиба си проправи път през навалицата на тротоара и отвори вратата. Всъщност това тук трудно можеше да се нарече магазин. Беше по-скоро обществена пералня за мъжко бельо, напълно автоматизирана. Срещу определена месечна такса абонатът получава ключ от съвсем обикновена на вид желязна кутия, в която оставя своето мръсно бельо. Четиридесет и осем часа по-късно си го получава обратно — почистено, колосано и безупречно изгладено.

„Бизнесът е страхотен, хвалеше се Акинага. Особено след зачестилите кражби на бельо от въжетата за простиране край жилищните блокове. Печеля пари от фетишизма на разни извратени типове“, смееше се той.

Започнаха разговора си в една от задните стаички на пералнята. Въздухът тежеше от миризмата на препарати, подът потръпваше от тежкия тътен на големите машини за химическо чистене.

Мрачен и неприветлив, Акинага напълни чашите с чай. Седяха на ниски столчета, помежду им имаше масичка с дебели крачета. Мебелировката представляваше странна смесица от модерен японски стил и класически европейски форми. Върху плота на масичката имаше телефон и чинийка със сладкиши, предназначени да убият изключително горчивия вкус на зеления чай. Отпиваха мълчаливо от чашите, после хвърляха по някой сладкиш в устата си. Видимо се наслаждаваха на двете остро противоположни вкусови усещания, придържайки се плътно към традиционния ритуал. Свършиха, появи се младо момиче и сръчно разчисти масата.

Ушиба изчака вратата да се затвори зад гърба му и каза:

— Трябва да обсъдим един въпрос от изключително важно значение.

Акинага леко наклони глава и това беше единственият признак на изненада, който си позволи да покаже.

— Вашето посещение е голяма чест за мен, дайжин — почтително промълви той.

— Преди известно време научих, че Шоза е тръгнал по изключително опасен път…

— Шоза е човек, който действа доста необмислено и прибързано, когато става въпрос за лични дела… — Изражението на Акинага продължаваше да бъде намръщено. Сякаш се караше на палаво дете. — Сега пък какво е направил? — Устните му се свиха от отвращение, приличаше на човек, който трябва да избърше задника на хлапето, наакало се насред улицата.

— По всичко личи, че е успял да привлече на своя страна Таши Шидаре и иска да го включи в плановете си за унищожение на Никълъс Линеър.

Ченето на Акинага увисна от изненада. На челото му се потиха две дълбоки бръчки.

— Каква глупост! — въздъхна той. — Изрично го предупредих да не се захваща с това нещо, особено след последния ми разговор с вас… Но по всичко личи, че когато става въпрос за Никълъс Линеър, Шоза губи самообладание и е готов да върши глупости.

— Така е — поклати глава Ушиба. — А Шидаре? Ще се поддаде ли на натиска му?

— Несъмнено — сви рамене Акинага. — Той е умен, амбициозен и съобразителен. Но прекалено млад. Наставникът му е един оябун от Кумамото. Не разполага с властта и авторитета на Козо, за нея ще му трябва време… Далеч по-лесно е да се обедини с Шоза и да получи достъп до неговите връзки и влияние. Предполагам, че офертата на Шоза е била точно в този смисъл… — мършавите ръце на Акинага неспокойно се размърдаха върху масичката: — Доста време ще изтече, преди да разбере, че е бил излъган… Но тогава ще бъде късно и Шоза ще го държи в ръцете си.

Болката в стомаха на Ушиба стана толкова остра, че ръката му неволно се спусна надолу и притисна слабините.

— Микио Оками създаде Вътрешния съвет именно за да попречи на подобни операции — каза той. — Кайшо трябваше да сложи край на постоянните териториални войни между клановете и техните оябуни. Но сега Оками го няма и тези войни май ще започнат отново…

— Едва ли, ако възприемете някои от моите идеи… На първо място, трябва да действаме поотделно с Шоза и Шидаре, да направим опит да ликвидираме очертаващия се съюз между тях още в зародиш.

— И аз мисля така — с неудоволствие кимна Ушиба.

— Това ме кара да съм двойно по-доволен, не се обръщате именно към мен — топло се усмихна Акинага. — А въпросът действително не търпи отлагане — замисли се за момент, после вдигна глава: — Ето какво ще ви предложа: младия Шидаре оставете на мен. Страхувам се, че ако на този етап се изправя срещу Шоза, нещата могат да излязат от контрол… Ако наистина е решил да заграби цялата власт, всяка намеса от страна на друг член на Вътрешния съвет ще го тласне към неразумни действия.