Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Но парите от подобна кампания не биха стигнали дори за издръжка в общински колеж, да не говорим за учебни заведения като Йейл и Колумбия…

Аркам кимна с глава.

— Един път се отпусна и спомена, че е извадила голям късмет… Нейният кандидат спечелил изборите и бил толкова впечатлен от способностите й, че я препоръчал на някаква фондация, спонсорираща само изключително талантливи студенти… Сигурно пак ме е преметнала…

Болката му беше толкова силна, че почти можеше да се пипне. Този човек никога няма да излекува раните си, въздъхна Кроукър.

— Това още не е сигурно — каза на глас той. — Помните ли името на тази фондация?

Лицето на Аркам се сбърчи от напрежение.

— „Актон“, или може би „Андовър“… Помня, че започваше с „А“, като името ми… — Щракна с пръсти и тръсна глава: — Спомних си! „Авалон“! Като при крал Артур…

Кроукър зашеметено мълчеше. „Авалон ЛТД“ беше името на фирмата за международна търговия е оръжие! А сега се оказва, че фондация със същото име е финансирала висшето образование на Веспър! Съвпадение? В света на Кроукър подобна думичка не съществуваше. Нима ще се окаже, че Дидалъс граби създадената с негова благословия агенция АМОП и богатее, като продава изпитваните там оръжия чрез „Авалон ЛТД“?

— Тя не е лош човек, господин Кроукър — промълви Аркам с отчаяние в гласа. — Просто са й се случили лоши неща. А това не е едно и също, нали?

— Наистина не е.

Кроукър остана на място, докато едрият мъж бавно се стопяваше в сянката на обречената сграда. Съвсем скоро тя щеше да рухне по начина, по който светът на този мъж беше рухнал върху главата му.

Ушиба отиде на среща с Тетцуо Акинага, оябуна на клана Шикей. Решението за нея беше взето доста трудно, особено на фона на тайното му сътрудничество с Акира Шоза. Но разкритията на Йошинори не му оставиха друг избор, той трябваше да си изясни нещата, след като разбра, че Шоза разчита на Таши Шидаре — новия оябун на Ямаучи, за ликвидирането на Никълъс Линеър.

Всъщност Ушиба дълбоко се съмняваше, че някой може да постигне успех срещу Линеър, особено пък жадният за отмъщение Шоза. Изобщо не приемаше добре обоснованите му аргументи за вземането на подобно решение.

Сами по себе си тези аргументи бяха напълно разумни, но Ушиба познаваше Шоза твърде добре и усещаше личните му мотиви. И той, подобно на лудия Томоо Козо, опитал се да убие Линеър навръх Нова година, действаше под натиска на огромна жажда за мъст. А Ушиба никога не можеше да повярва в мотиви за лично отмъщение. То не можеше да се вмести в рамките на „канрьодо“ — железния закон на самурая бюрократ, на който той беше обречен да служи, докато е жив. А и противоречеше на всичко, на което такъв човек е посветил живота си. Беше виждал много хора, които отиват по дяволите поради желанието си за отмъщение. Много повече, отколкото би желал да си спомня…

В своята продължителна борба срещу американците Ушиба се беше опитвал да оценява болезнените удари на желанието за лично отмъщение. Невинаги успяваше, но беше убеден, че е обречен всеки, който се опитва да нагажда морала към своите лични въжделения. Томоо Козо и Шоза бяха ярък пример в това отношение, докато самият Ушиба беше твърдо убеден, че моралът трябва да бъде железен и непоклатим като правилата на „канрьодо“ и будизма, върху които се крепи светът. В противен случай човек се превръща в мекотело, а сърцето му се свива като хербарий.

Надяваше се Шоза да се вразуми след нещастието с Козо, но оябунът беше упорит, в душата му все още тлееше опасното огънче на младежката самоувереност. Очевидно вярваше, че горещото желание е достатъчно, за да задържи на разстояние смъртта и поражението. Една опасна, крайно опасна илюзия! В подобно поведение Ушиба не виждаше нищо добро, нямаше никакво желание да бъде въвлечен в неразумната игра на Шоза.

Очите му бяха насочени навън, към красивия и широк булевард „Омотесандо“ зад опушените стъкла на лимузината. Не виждаше нищо, мислите му бяха концентрирани върху Шоза и Акинага и промените във Вътрешния съвет на Кайшо, след като Оками беше минал в нелегалност.

Тетцуо Акинага беше собственик на различни заведения и магазини в Токио, но слабостта му бяха малките и изискани бутици, които управляваше лично и благодарение на този факт те се превръщаха във верига, опасваща цяло Токио. Последното му увлечение се наричаше „Големите бели хора“ и представляваше мрежа от скъпи магазини за мъжко бельо в центъра на града.