Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Домино нервно облиза устните си.

— Сигурен ли сте, че сте получили кодовете по законен начин? — попита тя — Ще ми бъде крайно неприятно, ако се окаже, че съм предавала секретни сведения на натрапник…

— Лилехамър ме нае за разследването на убийството на Голдони.

— И вие продължавате да душите наоколо? Нали стана ясно кой го е убил — някакъв смахнат виетнамец, Дък не знам кой си…

— До Дук — не успя да скрие усмивката си Кроукър. — Но не се разбра кой го е наел… Аз смятам, че това е бил Уоксман.

— Логично, особено след като стана ясно, че зад това име се е криел Джони Леонфорте…

По всичко личеше, че тази жена е нещо много повече от обикновена чиновничка.

Кроукър помисли малко, после попита:

— Как стана така, че Дидалъс е решил да се възползва от услугите на Уоксман?

— Имаше отлични препоръки.

— От кого?

— Не знам — поклати глава Домино, очите и замислено пробягаха по лицето му. — Може би Веспър знае…

— Значи имам още една причина да се срещна с нея…

Тя се облегна на масата.

— Кого по-точно следяхте в „Моникърс“?

— Страхувам се, че не мога да ви отговоря.

Тя рязко се изправи:

— Тогава и аз няма да отговарям на въпросите ви относно Маргарет и сенатора!

— Седнете на мястото си. Моля ви…

Тя с неудоволствие се подчини, а той си даде сметка, че губи в сложната игра на надхитряване и изпита дълбоко притеснение. Ако насреща му седеше мъж, играта без съмнение щеше да му се струва интересна. Но сега просто не знаеше как да я води… Може би все пак ще трябва да й каже истината…

— Ще ви призная нещо — промърмори той. — Лилехамър прибегна до услугите ми, защото беше сигурен, че в организацията има предател… Предупреди ме да не се доверявам на никого и предупреждението му се оказа наистина полезно…

— Но за да постигнете напредък в разследването, все някога ще трябва да се доверите на някого — отбеляза тя.

Беше права, разбира се. Но той просто не искаше да приеме този факт.

— Искам да разбера какви са били отношенията между Доминик Голдони и сенатора Дидалъс. Защото самото им наличие предполага трудности за каквото и да било разследване…

— Съгласна съм — кимна Домино. — Но всичко идва на мястото си, ако знаете, че Дидалъс е председател на подкомисията по проблемите на междущатските автомобилни превози и отговаря за общинските търгове по строителството на обществени сгради…

— А Маргарет поема щафетата, така ли?

— Предполагам. Не виждам друга причина за желанието и да поддържа отношения с Дидалъс… — на лицето й се появи игрива усмивка: — Виждате ли? Малко доверие никога не е излишно!

Никълъс отвори очи, клепачите му потрепнаха, сълзи потекоха по бузите му. Беше заобиколен от ослепителна белота, ясно усещаше повдигането и отпускането на гърдите си. Белотата го обвиваше отвсякъде, имаше чувството, че е увиснал сред облаците, напълно лишен от тегло… Чуваше ударите на сърцето си, свистенето на кръвта във вените.

Съзнанието му се пробуди от остър писък на чайка, в ушите му се промъкна тихият шепот на морски вълни. Намираше се в непосредствена близост до океана, вероятно на самия бряг… Но къде?

— Сънувал ли си някога, че се намираш в някаква сграда, без значение дали тя е обществена или частен дом… Чувстваш, че около теб е пълно с хора, но не можеш да ги видиш… Искаш да се скриеш от тях, макар че не знаеш защо… Сънувал ли си някога подобен сън?

— Не, никога.

— А пък аз постоянно го сънувам…

Единият глас беше на Сейко, но другият Никълъс не познаваше. Беше добре обработен мъжки глас, собственикът му положително беше образован човек. Разговаряха на японски.

Кубчета лед звъннаха в стените на кристални чаши, Никълъс изведнъж усети потта върху голото си тяло. От кръста надолу беше покрит с тънък памучен плат, а над главата му беше опъната тънка бяла мрежа против комари. Вероятно именно тя му създаваше усещането, че виси сред облаците…

— И какво става в съня ти? — попита мъжкият глас.

— Крия се като луда, не искам да бъда забелязана… Тичам из стаите, чукам по стените и търся тайна врата… После, малко преди да ме хванат, свивам зад един ъгъл, протягам ръце към тавана и откривам тайната врата…

— Значи си в безопасност.

Прошумоляха дрехи, разнесе се едва доловим аромат на парфюм. Никълъс разбра, че Сейко е станала и се движи.

— Не — промълви тя. — Скривам се в тясното и тъмно таванче, но и там ме откриват…

— Не съм почитател на Фройд, но…