Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Не мога, блокиран съм! — извика руснакът, по челото му избиха ситни капчици пот. — Пускай резервната лебедка, бързо!

Рок излетя от кабината и махна на мъжете, които чакаха на палубата. Един от тях освободи контрата и роботът увисна в предпазната мрежа. Рок хвана ръчките и бавно започна да навива стоманеното въже. Опитваше се да си представи какво става на двеста метра под краката му, очите му не се отделяха от контролното табло, което отразяваше натиска върху отделните части на мрежата. Колко е силно проклетото земетресение? Тръсна глава, предаде управлението в ръцете на мъжа до себе си и хукна обратно към кабината.

— Сър, скоро ще бъде невъзможно да се задържим на място — извика подире му капитанът.

— Може и да не се наложи, ако имаме късмет — извърна се Рок, после насочи вниманието си към Абраманов: — Как се справяме?

— Най-накрая се измъкнахме от дупката — отвърна онзи. — Сега трябва да внимаваме да не изпуснем капсулите…

Рок беше уверен, че това няма да стане. Скоро „114-М“ ще бъде на борда, малко по-късно скъпоценният изотоп и неговият създател ще бъдат на сигурно място в специално изградената, подобна на бункер камерна лаборатория, която хората на Рок вдигнаха за отрицателно време…

А после ще даде последните си инструкции на Абраманов. Или по-скоро ултиматум… Беше напълно подготвен, в душата му нямаше никакво колебание. Знаеше какво трябва да направи с тази изключително ценна суровина и щеше да го направи. Тя нямаше нищо общо с мака, който хората му събираха високо горе, на платото Шан… Всъщност не, имаше… И тя, подобно на маковото семе, се нуждаеше от рафиниране. От сложно и скъпо рафиниране, което щеше да я превърне в безценен продукт…

Гледаше тялото на Абраманов, напрегнато приведено над контролните уреди, почти физически усещаше как „114-М“ се приближава към тях през бурните води на океана… Да, той ще бъде собственик на крайния продукт. Единствен в света!

Знаеше всичко това, защото Абраманов, дълбоко благодарен за избавлението си, беше решил да му разкрие своята тайна: създаването на най-мощния енергиен източник, известен на човечеството, при това в невероятно концентриран вид и почти портативни размери! Рок се задъхваше от вълнение. Днешният свят беше по-различен дори от онзи, който съществуваше допреди две години… Студената война свърши, Русия престана да бъде суперсила и световна заплаха… Настъпи времето на ограничените войни, главно на етническа основа. Златната ера на тероризма… Без да иска Абраманов беше тикнал в ръцете му стока, за която клиенти не само не липсваха, но бяха готови да платят толкова, колкото им бъде поискано…

Почти се задави от слюнките си. В ръцете си държеше най-съвършеното оръжие, блян за всеки терорист. Компактно и с огромна разрушителна сила. А на всичкото отгоре разполагаше и с единствения човек, който беше в състояние да го създаде…

Кроукър влезе във фоайето на „Холидей Ин Сентрал“, разположен на ъгъла на авеню „Роуд Айлънд“ и Петнадесета улица. Там го чакаше жена с розов пуловер от ангорска вълна и къса плетена поличка с цвят на свечеряващо се небе. Косата й беше гарвановочерна, къса и безупречно сресана. Върху продълговатото й лице имаше огромни слънчеви очила с огледални стъкла. Беше се облегнала на гишето на администрацията, под мишницата й имаше дебел плик от кафява хартия.

— Предполагам, че вие сте Самюел Джонсън — промърмори тя с нисък и леко дрезгав глас, после подаде плика на приближилия се Кроукър.

— А вие коя сте?

— Просто един глас от другата страна на обезопасената линия — отвърна тя, изчака го да отвори плика и подхвърли: — Не трябва ли да направим това на по-спокойно място?

— Ние? — вдигна глава той. — Всъщност защо сте тук?

— Изпитах любопитство — сви рамене тя. — Напоследък съм толкова отегчена, че карам летни кънки по цял следобед…

— Така ли? — очите му неволно се сведоха към краката й — дълги и добре оформени. — А ако през това време ви потърсят?

— Просто ми звънят — усмихна се тя. — „С Мобифон навсякъде по света“, нали знаете?

Той прегледа набързо получените документи и отново вдигна глава:

— Какво ви кара да изпитвате любопитство?

— Простият факт, че поискахте данни за колата на сестра ми.