Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Няма проблеми.

Корпусът подскочи от тласъка на огромна вълна, Рок изпита чувството, че е изпаднал в безтегловност, и механично посегна към ръкохватката на стената. Ръбът на пукнатината изчезна от екрана, миг по-късно отново се появи, доста далеч от отсрещната стена. Продължи да чака, разтворил широко крака и стиснал ръкохватката. Почти престана да диша от напрежение.

— Проблем…

Стомахът на Рок се сви.

— От какво естество?

— Най-добре да видиш сам…

Картината на екрана се промени, Рок изпита остър пристъп на световъртеж. В следващия миг образът се стабилизира и на екрана се появиха множество остри предмети, забити в пясъка. Вероятно бяха остатъци от разбития самолет.

— Ще ги преодолееш ли?

— Теренът на двадесетина метра пред робота изглежда напълно непроходим — поклати глава Абраманов. — А отвъд него е пропастта…

Не, това не може да е вярно , отчаяно проплака душата на Рок. Целта е толкова близо! Трябва да има начин! Трябва!

Сякаш прочел мислите му, Абраманов вдигна глава:

— Мисля, че ще можем да преминем…

— Кажи как!

— Ако разклатим кабела под предварително изчислен ъгъл, ще мога да прескоча препятствието и да стъпя оттатък…

— Направи го!

— Има и още нещо — колебливо промълви Абраманов.

— Какво е то? — попита Рок, стомахът му нервно се свиваше и разпускаше.

— В момента, в който инерцията ме отпрати оттатък, кабелът може да се скъса…

— И тогава губим не само робота, но и стоката, така ли?

— Да.

— Какви са шансовете ни за успех?

— Около петдесет на сто…

— Други алтернативи?

— Страхувам се, че нямаме — въздъхна Абраманов. — С очите си се убедихме, че леководолаз не може дори да стигне до самолета, да не говорим за пренасяне на товара… Роботът е единственият ни шанс.

Рок бавно напълни дробовете си с въздух.

— Започвай подготовката! — кратко нареди той.

Тук Абраманов го изненада, вероятно именно от този момент нататък Рок започна да го харесва и доверието му в него нарасна.

— Изчисленията вече са готови — отвърна руснакът. — В момента ги подавам на компютрите…

В каютата се появи капитанът. Очите му се оцъклиха срещу мониторите, ръката му нетърпеливо подръпна ръкава на Рок.

— Какво, по дяволите, означават всичките тези цифри? — учудено попита той.

— Това не е твоя работа! — отряза го Рок. — Дръж бурята под око и гледай да не се изместим!

— Но, сър…

— Изпълнявай! — ледено го изгледа Рок. — Един сантиметър встрани ще ти коства главата! — обърна се към Абраманов: — Готов ли си?

— Да.

— Действай! — заповяда Рок, очите му проследиха пръста на руснака върху бутона, сърцето му пропусна един такт.

Картината на монитора изчезна. На нейно място се появиха ярки концентрични кръгове, вероятно от разклатените прожектори в горната част на робота. Мярнаха се остри, назъбени скали, черната пропаст под тях… Сякаш самият морски бог надникна в окото на камерата. Навъсен, страховит…

После пясъкът на дъното започна да се приближава. Стремително, с далеч по-висока скорост от нормалната. Острите ръбове на забитите в дъното предмети проблеснаха като пушките на взвод за екзекуция.

Дали люлеенето е достатъчно силно , запита се Рок. Дали Абраманов не е сгрешил в изчисленията? Май летим точно към тези гадни остриета…

Миниатюрни дънни рачета мърдаха срещу окото на камерата, привлечени от ярката светлина. В следващия момент изчезнаха, отнесени от мощния тласък на водата, раздвижена от тежкия робот…

Тряс!

— Кабелът е цял…

Пръстите на Рок се впиха в рамото на руснака, главата му се завъртя.

— Оттатък сме — обяви Абраманов.

Картината на монитора потрепна и се стабилизира. Роботът продължи спускането. След известно време спря, картината дори не потрепваше.

— Какво стана?

Абраманов мълчаливо кимна към екрана. Наклонът на скалата беше почти отвесен, в дъното му блестеше сребристосив предмет, полузарит в пясъка и почти напълно покрит с микроорганизми.

— Обектът…

Сърцето на Рок пропусна един такт.

— Проблеми с комуникациите? — попита с дрезгав глас той.

— Никакви.

Картината беше все така стабилна.

— Тогава за какво става въпрос?

Абраманов вдигна ръце от клавиатурата и бавно се обърна.

— Според мен сега му е времето да се откажем — тихо промълви той.

— Защо? Капсулите ли са пукнати? Регистрирана ли е радиация?

— Телеметричното измерване не показва наличието на радиация…