— Значи имаш морални скрупули, така ли?
— Естествено — въздъхна Абраманов.
— Опитай се да бъдеш като мен — тръсна глава Рок. — Аз нямам абсолютно никакви скрупули! Ще измъкнем твоя „114-М“ и толкоз! Вече ти казах, че миналата година тук имаше силно земетресение… А слаби стават почти всеки месец.
— Да — въздъхна Абраманов. — Нали затова сме тук… Обясних ти, че „114-М“ е създаден чрез масивна и продължителна бомбардировка на плутоний с активни неутрони в аргонова среда…
— Тази среда задължително трябва да бъде инертна, тъй като „114-М“ излъчва силна концентрация гама-лъчи! Дори мимолетно облъчване е фатално за всяко живо същество…
С няколко думи Абраманов се опита да обясни най-важното. Всички изотопи имат способността да отделят три вида лъчи: алфа, бета и гама. Алфа-лъчите се движат бавно и могат да бъдат блокирани сравнително лесно. Но гама-лъчите се носят със скоростта на светлината и спирането им е изключително трудно. За тази цел обикновено се използва олово или отработен уран-238 — най-тежките метали в природата. Но изотопът „114-М“ е изключително мощен трансмитер на гама-лъчи, все още никой не е установил дали капсулите от отработен уран могат да държат под контрол смъртоносната радиация.
— В допълнение на всичко това „114-М“ е няколко пъти по-отровен от обогатения плутоний — продължи Абраманов. — Можеш да ми повярваш, че работата с плутоний е истински кошмар. Микроскопични частици от него могат да проникнат в организма посредством вдишване, поглъщане или всмукване през порите на кожата. Резултатът винаги е един и същ — бърза и ужасна смърт. Аргоновата среда прекратява достъпа на кислород и блокира летливостта. Но искам добре да ме разбереш — убеден съм, че тези мерки не са стопроцентово сигурни. Микроскопични частици от „114-М“ могат да се отделят от плочките и положително ще го сторят!
— Какво искаш да кажеш? — втренчено го изгледа Рок.
— Няма смисъл да продължавам, ако все още не разбираш — тъжно поклати глава руснакът и се обърна към контролния панел. — Хайде да приключваме!
Камерата се люшна и тръгна надолу, стомахът на Рок се качи в гърлото му. Роботът бавно се спускаше в дупката, прожекторите внимателно опипваха дъното. Скоро под лъчите им проблесна издълженото тяло на руския самолет, благодарение на който Абраманов се беше появил в живота на Рок.
— Започвам проникване в товарния отсек — обяви руснакът.
От квадратното тяло на робота изскочиха механичните ръце, дългите им пръсти опипаха алуминиевата обшивка на самолета и се заловиха за работа.
Рок чакаше, лудото блъскане на сърцето му не стихваше. Острите ножове режеха корпуса, от дъното се вдигна тиня, прякото наблюдение стана невъзможно.
— Фюзелажът е пробит, влизаме. Прожекторите осветиха вътрешността на трюма, неясни образи започнаха да скачат по екрана на монитора.
— Виждаш ли ги? — не се стърпя Рок.
Образите — ту ослепително бели, ту прекалено тъмни и размазани, не подлежаха на разшифроване. Може би самолетът се бе наклонил от тектоничната дейност на морското дъно и „114-М“ се беше разпилял, може би изобщо не е тук, напуснал трюма от силния удар още в момента на катастрофата… Може би…
— Товарът! — съобщи Абраманов.
Рок напрегна очи и видя как механичните ръце на робота се насочват към два правоъгълни сандъка, смътно проблясващи на светлината на прожекторите.
— Ох, на мама! — възкликна той, забравил всичките си страхове. — Хайде, бебчета, елате! — направи знак на моряците, които чакаха край лебедката. Те трябваше да хвърлят мрежите и да уловят робота в момента, в който се покаже на повърхността.
Но образът върху екрана изведнъж се раздвижи, роботът с плячката в механичните си ръце започна да изчезва от полезрението, тялото му видимо потрепваше. Имаше опасност да изпусне контейнерите в черната пропаст, зееща на няколко метра от краката му.
— Мръсно копеле! — изрева Рок и насочи пушката си в гърдите на капитана: — Нали ти казах да държиш шибания кораб на място!
— Не е от бурята — промърмори Абраманов, пръстите му бързо натискаха бутоните на дистанционното управление на робота. — Дънните пластове се разместват…
— Подводно земетресение!
Картината на екрана потрепна и изчезна, на мястото й се появиха куп ослепителни искри.
— Нещо ме блъсна! Може би корпусът на самолета или пък някоя отломка… Двигателите са извън строя!
— Хайде, Абраманов, вади проклетото желязо на повърхността! — ревна Рок. — Действай!
Читать дальше