В крайна сметка тайната връзка между Абраманов и Сърман даде своите плодове — беше създаден трансуранов изотоп, който до този момент съществуваше единствено в теоретичните разработки на специалистите. За промишленото му производство беше построен най-големият неутронен ускорител не само в Съветския съюз, но и в света. Изотопът получи обозначението „114-М“…
Самолетът отново се разтърси, носът му рязко се наклони, падането започна. Черно и заплашително, небето изчезна от погледа на Абраманов, така желаната връзка с Бога прекъсна още преди да е започнала. Размърда се в седалката и погледна назад, към слабо осветената кабина, абсолютно празна. В дъното й се гушеха само два малки контейнера от отработен уран-238, мислите му не можеха да се откъснат от зловещото им съдържание.
Раждането на „114-М“ стана в малка душна камера, построена в Арзамас-16 специално за експериментите на Абраманов. Там нямаше прозорци, стените бяха от железобетон с дебелина близо два метра. Материалът се обработваше посредством механичните ръце на робот от неръждаема стомана, командният пулт се намираше извън стените на камерата. Вътре бяха монтирани най-съвършените системи за контрол на въздуха, атмосферното налягане се поддържаше по напълно автоматичен начин, а всички помощни помещения, независимо от дебелите стени, се подлагаха на стриктни обеззаразителни процедури. Това беше необходима предпазна мярка, тъй като частиците на плутония и „114-М“ представляваха смъртоносна смес с непозната на човечеството сила.
От доста години учените безуспешно са търсили начин за създаване на трансуранови изотопи, тоест вещества с по-голям атомен номер от тези на урана. „114-М“ е бил изолиран, след като плочка обогатен плутоний в аргонова среда е подложена на интензивна бомбардировка с неутрони. Опити в тази насока са били правени и преди, но Абраманов пръв открива, че неутроните трябва да пулсират на по-висока честота от атомите на плутония и това значително ускорява реакцията.
По време на този процес се оформиха редица изотопи на елемента 114, но всички бяха с много кратък живот.
Само един показа признаци на стабилност и Абраманов го кръсти „114-М“, защото бил четиринадесети по ред в реакцията. По предварителни изчисления неговият период на разпадане беше от порядъка на няколко десетки хиляди години. Но с това изненадите за Абраманов и екипа му не свършиха. Оказа се, че изотопът „114-М“ съдържа огромно количество термални неутрони и това го прави изключително податлив на разпадане. А поради факта, че критичното му тегло е далеч по-ниско от това на плутония и урана, цената му става наистина астрономическа. Абраманов изчисли, че неговото откритие вероятно ще се окаже най-мощният и ефикасен източник на ядрена енергия, познат на човека.
Уникалната способност на разпадане на „114-М“ заинтригува Абраманов и той продължи своите изследвания. Част от тях сподели с Дъглас Сърман от Вирджиния, но основните запази в тайна не само от него, но и от собствения си екип. Откритията бяха едновременно страшни и възбуждащи.
Като човек той не хранеше никакви илюзии по отношение на себеподобните си. Имаше ясна представа какво ще се случи, ако дори една плочка „114-М“ попадне в неподходящи ръце. Човешките пороци маршируваха пред възбуденото му съзнание с неестествена яснота — алчност и сребролюбие, болни амбиции и изкушение… Виждаше един или друг от тях у всички свои сътрудници, знаеше, че всеки би се изкушил да използва „114-М“ за лично облагодетелстване.
Имаше чувството, че е затворен в херметическа камера, която сам беше изградил. И през ум не му минаваше да сподели тайните на трансурановия изотоп със своите господари, не се доверяваше дори на най-близките си сътрудници в Арзамас-16, самата мисъл, че кремълските политици могат да сложат ръка върху това страшно оръжие, му докарваше световъртеж… На всичкото отгоре никой не можеше да каже кой управлява разпадащата се империя и докога ще се задържи на върха… Нямаше начин да унищожи вече създадените количества от „114-М“, най-малкото пък да ги закопае в този силно земетръсен район.
Ето такъв беше капанът, който беше създал със собствените си ръце. После дойде прозрението. Една нощ сънува начина, по който „114-М“ може да се превърне в спасение, вместо в проклятие. Събуди се изпотен, опитваше се да запази всичко в паметта си. Твърдо реши да напусне разкъсвания от анархия СССР, но месеци наред не направи нищо конкретно, защото му липсваше смелост. Едновременно с това знаеше, че единственият начин за измъкване от капана беше да избяга от страната заедно със своето откритие.
Читать дальше