Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Чакай, чакай… Седна и взе писалката. Цифрите! Във всяка група участваха по една или две цифри. Сърцето му се разтуптя. Няколко опита и май всичко започна да идва на мястото си. Цифрата е ключ. Онази, която е включена в група с четен брой букви се прибавя към групата с нечетен брой. Например групата ДКЗА отговаря на съюза И 3 3 На английски AND. — Б.пр. . „А“ е първата буква в азбуката, а цифрата „3“ означава, че трябва да се върви три букви нататък в азбуката, обозначена като кръг. Следователно „А“ идва веднага след „Z“… В случаите, при които групите съдържат две цифри, процедурата беше проста — те трябва да се съберат или по-малката да се извади от по-голямата. И ключът за шифъра беше готов…

Постигнал най-важното, Кроукър търпеливо започна заместването и групирането, което на практика беше превод на обикновен английски език. Това занима ние му отне почти три часа. В крайна сметка получи огромно количество цени и дати за доставка на най-различни видове оръжие. Тук фигурираха и най-съвременните разработки на световния пазар, включително американските изтребители „Ф-15“, свръхзвуковите разузнавателни самолети „SR-71“ компютъризираните огнехвъргачки „Баджър“, бойните хеликоптери „Сиукс“, окомплектовани с ракети въздух-земя „Улвърайн А-322“, руските бомбардировачи „Туполев-22 М“, танкове „Т-72“, противосамолетни ракети „САМ“, мини „Питон-600“, ръчно преносими противотанкови базуки „Дейраел“…

Изтощението го напусна, сърцето му се сви при вида на това разнообразно и модерно оръжие. Износът му извън границите на САЩ беше забранен със специален закон, въпреки това тук ставаше въпрос за огромни количества. От което следва, че „Моргана Инк.“ също е в бизнеса, с който се занимава и „Авалон ЛТД“… И двете компании се занимаваха с незаконна търговия на смърт…

Разтърка очи. Беше разшифровал всичко, с изключение на групите, съдържащи в себе си цифрата 9. Те упорито отказваха да се превърнат в смислени думи и изречения. Очевидно тук деветката не беше кодов ключ, а нещо съвсем друго. Вероятно част от самия шифър. Но какво тогава играе ролята на ключа? Всяка група съдържаше пет букви плюс цифрата.

Хрумна му да разбие цифрата на съставните й части. Започна с три тройки. По този способ първата буква трябваше да бъде „T“. Но втората ставаше „Z“ и смисълът се губеше. Запази буквата „T“ и първата тройка, към тях прибави единица. Получи се „TO“. Дотук добре… Опита с двойка, излизайки от предположението, че при пет букви ще му трябват и същото количество цифри. Не се получи. Прибави тройка, получи „TOT“. Но до девет имаше само две цифри, значи и това не става. Три плюс едно плюс пет… Сборът е девет. Може би…

Разкритието се стовари върху му с огромна сила, цифрите и буквите се размазаха пред очите му. Главата му пулсираше, кръвта свистеше, в жилите му. Грабна писалката и решително довърши групирането, предварително знаейки какво ще получи.

— Господи Исусе!

Между кожените корици на тефтерчето се криеше кодът на загадъчното оръжие, който Никълъс беше открил във файловете на „Авалон“…

TORCH 315

Бързо се справи с останалите групи от букви и цифри. Облегна се назад и бавно огледа резултата. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му, почти не беше в състояние да разсъждава. Оказа се, че предположението на Никълъс е вярно. Прочете за стотен път кратката анотация, кръвта му бавно започна да изстива:

Доставка Факел 15 март. Определеното място. Подбрано според близостта на целта и гъстотата на населението. Максимален ефект — гарантиран.

Момчето с издължено като луна лице ядеше „бай чунг“ — традиционната виетнамска оризова питка с пълнеж от боб, лук и свинско месо. Устните му бяха разтеглени в доволна усмивка.

Никълъс и Сейко вървяха към пагодата Гиак Лам. Хвърлил поглед към хлапето, той не можа да сдържи усмивката си. Синьо-белите плочки на покрива отразяваха слънчевата светлина. Гиак Лам беше най-старият будистки храм в Сайгон, построен още през 1744 година. Реставриран през 1900, той беше запазен от унищожение благодарение на факта, че архитектите са имали мъдростта да не прилагат модерните концепции на XX век в своята работа.

Момчето изтича към дебелия ствол на дървото „Бо Де“, което доминираше в градинката пред храма. Тънкото му телце се скри зад дългите роби на двама монаси, които обитаваха пагодата през цялата година. След миг те изчезнаха в тъмния вход.

Никълъс и Сейко се намираха в сайгонския квартал Тан Бин, на около петнадесет километра от Шолон и китайския пазар, където само преди два дни (а сякаш преди столетие) се беше състояла срещата му с Бей.