Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Във второто откри счетоводната книга. Прегледа я внимателно, но всичко изглеждаше наред. Сметките на заведението бяха в безупречно състояние, дори и най-ревностният ревизор не би открил в тях разлики за повече от десет долара… През клуба минаваха много пари, преобладаваща част от тях незабавно се влагаха в широката мрежа от подобни заведения, разкриващи се по цялата територия на Съединените щати.

Кроукър прибра счетоводната книга, хвърли поглед на ръчния си часовник и набра номера, който беше използвал в преддверието на заведението. Изчака сложните процедури по обезопасяването и се представи на вече познатия женски глас.

— Колата е регистрирана На името на Ричард Дидалъс — съобщи жената насреща.

— Сенатор Ричард Дидалъс?!

— Момент, да проверя адресите… Да, това е една от колите на сенатора.

Кроукър си записа домашния адрес на Дидалъс и за миг замълча. Седемдесет и шест годишен, Ричард Дидалъс беше най-старият сенатор на Капитолийския хълм. Беше не само свидетел на голяма част от съвременната история на Съединените щати, но и пряк участник в нея. Говореше се, че без негова подкрепа Джон Кенеди никога не би станал президент, пак той беше вгорчил дните на Линдън Джонсън в Белия дом… Някои го наричаха „Дълбокото гърло“ — прякор, превърнал се в синоним на човека, упражняващ тайната власт в тази страна… С положителност обаче беше известно, че Дидалъс е знаел за държаната в дълбока тайна болест на Джей Еф Кей — липса на достатъчно адреналин в кръвта, пак той беше оглавил специалната комисия за разследване на убийството му… Нима Доминик Голдони е държал в ръцете си дори най-могъщия вашингтонски политик? Възможно ли беше това? Набрал богат житейски опит по улиците на Ню Йорк, Кроукър си даваше ясна сметка, че не бива да отхвърля с лека ръка дори и най-невероятните предположения…

— Нещо друго? — стресна го металическият женски глас.

— Да, всъщност има и още нещо — въздъхна в слушалката Кроукър. — Искам списък на всички междуградски и международни разговори, водени от телефона на „Моникърс“… — продиктува адреса и добави: — Разполагам с част от номера на спортно купе „Нисан 300 ZX“, модел 1995 година, вашингтонска регистрация. Вижте какво можете да направите…

— Фактът, че е съвсем нов модел купе, улеснява работата — отвърна гласът. — Няма кой знае колко от този модел наоколо… Но все пак ще ми трябва време.

— Утре сутринта?

— След шест. Информацията ще ви чака на рецепцията на хотел „Холидей Ин Сентрал“, намира се на ъгъла на авеню „Роуд Айлънд“ и Петнадесета улица. Под името Самюел Джонсън.

— Разбрах, благодаря.

За известно време остана неподвижен на стола, в душата му се промъкна чувство за поражение. Гледаше репродукцията на Сарджънт и бавно попиваше магията й. Дори забрави, че пред очите му е евтино копие… После мислите му се насочиха към блондинката. Отново си я представи такава, каквато я видя на прага на този кабинет. Припомни си умния блясък на яркосините очи, отново се запита какво прави тук жена като нея… Нима е управител на заведение за стриптийз? Едва ли… Присъствието й на подобно място по-скоро се дължеше на факта, че никой не би очаквал да я открие тук… От опит знаеше, че хората предпочитат да вършат тайните си дела там, където никой не очаква да ги срещне.

Продължаваше да гледа жената с развятата бяла роба. Какви тайни е скрил художникът зад загадъчното й лице? Какво прави тази жена и защо го прави?

Скочи на крака и пристъпи към плаката. Откачи го от куката, голата стена подигравателно блесна насреща му. Пусна репродукцията в краката си и се приведе напред. Стената беше напукана, но част от пукнатините образуваха нещо… Да, точно така. Прав ъгъл… Плъзна пръст надолу, скоро откри още един прав ъгъл. Съедини ги мислено, получи се почти съвършен правоъгълник.

Бинго!

Вкара острието на джобното си ножче в една от пукнатините, хвана крайчето на фалшивия тапет и рязко го дръпна. Отдолу мътно проблесна вратичката на сейф. В ръката му отново се появи халката с шперцове. На нея беше закачена втора, по-малка, с около дузина извити под различен ъгъл инструменти. Огледа внимателно ключалката, определи системата и сръчно вкара един от инструментите си в нея. Долепи ухо до вратичката и започна да слуша тихото прещракване. След няколко секунди натисна дръжката, вратичката покорно се отвори.

В същия миг на вратата на кабинета се почука, някой направи опит да натисне бравата. Разнесе се тревожен глас, после тежки удари.