Тесният коридор вибрираше от мощните баси на тонколоните. По пода имаше изсъхнала боя и мазилка, аплиците с бледозелени абажури се поклащаха на веригите си. Сякаш бяха монтирани на кораб, който се бореше с бурното море…
Около него летеше гола женска плът, но никой не му обръщаше внимание. Разбра, че за това отношение трябва да благодари на дебелия негър и на никой друг… Май наистина много хора искат да влязат тук, но никой не е успял да го стори… Кроукър разбра какво е искал да каже негърът. Гримьорните нямаха врати, сладострастните мъжки очи наистина имаха какво да видят… Липсата на врати улесняваше задачата му.
Беше проверил три четвърти от гримьорните, когато вратата в дъното на коридора се отвори и очите му зърнаха познатото кървавочервено костюмче на Маргарет. Хлътна в първата гримьорна, изпречила се на пътя му, дари с очарователна усмивка дългоногата блондинка, почиваща вътре в компанията на знойна червенокоса красавица, после им обърна гръб и внимателно надникна в коридора.
Маргарет излизаше от стаята в дъното. Само тя имаше врата, вероятно зад нея се помещаваше канцеларията на шефа. Беше в компанията на смайващо хубаво младо момиче с пусната край едната скула бледоруса коса, яркосини очи и умопомрачаваща фигура. Едва ли беше танцьорка в заведението, макар че ако се появеше на сцената, всички останали биха изглеждали като инвалиди… Беше облечена в костюмче от „Армани“ на масленозелени и шоколадови райета, което явно беше шито специално за нея. В лявата й ръка се поклащаше куфарче от кожа на рядко срещания зелен нилски крокодил, което положително струваше няколко пъти повече от годишната заплата на най-скъпо платената танцьорка в този бар. На ушите й меко проблясваха обици от „Булгари“, които вървяха в комплект с изящната гривна на китката.
Мадамите от класа в тая дупка станаха две , отбеляза мислено Кроукър.
Жените не се насочиха към него. Останаха само за миг на място, после изчезнаха през вратата вляво. Кроукър се втурна след тях. Озова се в хладен служебен коридор, въздухът миришеше на алкохол, урина и гниещ боклук. Над вратата в дъното светеше червена табела с надпис „Изход“. Отвори я и се озова на мръсна задна уличка, пред краката му се разбягаха бездомни котки.
Вдигна глава навреме, за да види потеглянето на черен „Нисан 300 ZX“ от ъгъла. Зърна профила на Маргарет и русата коса на момичето миг преди спортното купе да се скрие зад съседната сграда, успя да хване само част от регистрационния му номер.
Върна се в заведението. Нямаше начин да ги проследи, затова направи най-подходящото за момента: проникна в стаята, откъдето ги беше видял да излизат.
Затвори вратата зад гърба си и побърза да я заключи. Не искаше да бъде обезпокояван. Помещението беше без прозорци, проветряваше се единствено от малък вентилатор, монтиран в една от стените. Под него имаше шведски диван с извита облегалка и тапицерия, която някога е била шоколадова. Вляво беше бюрото от метал и имитация на дърво, столът пред него беше на колелца и облицован с черен винил. Обзавеждането приключваше с евтина метална канонерка в другия ъгъл. Стените бяха голи, с изключение на репродукция, която съвсем не се връзваше с обстановката. Беше от известната и малко мистична картина Fumee d’Ambre Gris на Джон Сингър Сарджънт 2 2 Американски художник (1856–1925). — Б.пр.
и представляваше жена в тънка бяла роба с развята поли и изразително мургаво лице, полускрито от сенките… Какво ли доказва това за красивата блондинка, запита се Кроукър. Дали няма да се окаже, че е не само жена от класа, но и умна жена?
Настани се зад бюрото и разсеяно прелисти списанието, което лежеше отгоре. Казваше се Стрип и се занимаваше с проблемите на шоубизнеса. Вече всеки бранш си има специализирано издание, помисли си той. Под списанието откри договор за работа с някаква танцьорка, няколко платени сметки за наеми служебен регистър. Извади писалка и започна да си води записки. Заведението се оказа собственост на компанията „Моргана“, редовно регистрирана във Вашингтон.
Зае се да изследва съдържанието на бюрото. Най-горното чекмедже беше запълнено с обичайните канцеларски пособия — писалки, моливи, гуми, кламери, празни бележници… Прерови всичко чак до дъното, искаше да бъде сигурен, че няма двойна стена. Същата процедура приложи и по отношение на останалите три чекмеджета.
В едно от тях блондинката държеше малко лични вещи, сред които биеха на очи скъпи червила и гримове. Те доказваха наличието на добър вкус, но нищо повече.
Читать дальше