Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Насреща вдигнаха след второто позвъняване. Кроукър се представи с псевдонима, който му беше определил Лилехамър, и мислено се помоли на Бога. Имаше голяма вероятност този псевдоним вече да е пратен в архивата… Това име беше пропуск за „Огледалото“, строго засекретено и единствено. Гласът насреща го прие, от гърдите му се откърти въздишка на облекчение. Получи нареждане да набере последните четири цифри на перфокартата и зачака. В слушалката нещо прещракваше, обаждането му си пробиваше път Бог знае през колко системи за сигурност на правителствената катакомба.

Най-накрая прозвуча нормален сигнал за повикване, женски глас кратко каза:

— Да.

„Огледалото“ все още функционираше. Кроукър съобщи желанието си: проверка на регистрационните номера на лимузината.

— Четиридесет и пет минути — каза жената.

— Трябва да стане за двадесет.

— Но работното време изтече — оплака се гласът.

— Изпълнявайте! — отсече Кроукър, остави слушалката и се насочи към вратата на клуба.

Вътрешността на „Моникърс“ беше точно такава, каквато очакваше да я види човек: алено сребърни тапети, ярка разноцветна светлина от огледални аплици, които са били демоде още през седемдесетте… Въздухът тежеше от миризма на пот и тютюнев дим. На кабели от тавана висяха няколко мощни тонколони, от тях се разнасяше оглушителен рок. Върху ярко осветения подиум, който пресичаше заведението по дължина, усилено се трудеше групичка танцьорки с дълги крака и едри бюстове, облечени в оскъдни бикини от блестяща материя. Стената зад тях беше огледална, нищо не оставаше скрито, място за развихряне на въображението нямаше. Махнеш ли осветлението и огледалата, ще се почувстваш като в църква, въздъхна в себе си Кроукър. И на това ако му казват еротика! Но майките с дългите крака си знаеха работата. Край подиума имаше достатъчно тъпаци с изцъклени очи, които методично се наливаха с бира и уиски и бизнесът вървеше…

Към него пристъпи мадама с кило грим по лицето и още толкова гел по косата — очевидно натоварена с настаняването на клиентите. В ръцете й имаше поднос с високи чаши. Той пъхна значката си под носа й, но тя не реагира. Вероятно се беше нагледала на ченгета и нямаше никакво намерение да разлива очебийно оводнените питиета.

Кроукър накратко й описа външността на Маргарет, мадамата му отвърна с усмивката на Медуза.

— Съжалявам — рече. — Такава жена не е идвала…

Кроукър се приведе напред и заплашително изръмжа:

— Как ще реагираш, ако ти отлепя гадните изкуствени мигли една по една?

— По дяволите! — въздъхна намацаната и с нежелание махна към дъното на помещението. Изглеждаше разочарована и нещастна.

Музиката пулсираше и виеше. Гръндж метъл, който може да побърка всеки, рискувал да се изложи на ударната вълна за по-продължително време. Кроукър бавно започна да си пробива път към левия край на бара. Там насреща му се изпречи огромен негър с бръсната глава, върху която блестяха ситни капчици пот. Помпани със стероиди години наред, мускулите му преливаха изпод фланелката като козунаци. Очевидно решил, че значката на Кроукър е чудо или фалшификация, той упорито отказа да се помръдне.

— Всички се натискат да влязат оттатък — лаконично обясни той. — Но никой не може.

— Виж какво, зная, че си вършиш работата… — започна Кроукър.

— Я се омитай! — рязко излая огромният Плуто, гласът му за миг заглуши дори воя на гръндж метъла. Показалец с размерите на банан се заби в корема на Кроукър, тялото му рязко се завъртя. — Вън! — изсъска негърът. — Иначе ще ти изпържа шибания дроб и ще го хапна за вечеря!

Без да каже нито дума, Кроукър сграбчи дясната му китка с пръстите на биомеханичната си протеза. Лицето на огромния негър представляваше интересна гледка, докато натискът на метала парализираше мускули и сухожилия и заплашваше да строши костите му.

Но горилата се оказа наистина опасна. Въпреки непоносимата болка, юмрукът на другата му ръка се стрелна напред. Кроукър избегна удара с малка крачка встрани, ритникът му попадна в коляното. Огромният негър се строполи, капачката на коляното му се строши едновременно с китката.

— Дано да не си огладнял — промърмори Кроукър и го прекрачи. Вратата отзад обаче се оказа заключена. Извади от джоба си халка шперцове, ключалката отстъпи за броени секунди. Оказа се, че зад нея се намира малък склад. Кроукър се върна обратно до бара, хвана Плуто под мишниците и го затътри натам. Захлопна вратата с помощта на отмерен ритник. Надяваше се никой да не потърси тоя дебелак за краткото време, което възнамеряваше да прекара в заведението.