Кроукър прерови касата с максимална бързина. Вътре имаше поне сто хиляди долара, подредени на стегната пачки, договор за наем на сградата, собственост на фирмата „Моргана“, обичайните застрахователни полици, втора счетоводна книга и малко тефтерче с корици от телешки бокс.
Шумът зад вратата се прекрати, но той не се остави да бъде заблуден. Човекът скоро щеше да се върне, времето за измъкване беше кратко.
Първо отвори счетоводната книга. Тук бяха отразени действителните финансови операции на „Моникърс“. Оказа се, че „Моргана ЛТД“ пере десетки хиляди долари месечно чрез касата на стриптийз бара. Парите, които според легалните счетоводни документи идваха от мрежата подобни заведения в страната, на практика пристигаха от чужбина, най-вече от Англия и Франция. С малката разлика от една или две нули. Защото не ставаше въпрос за десетки, а за стотици хиляди долари. Оказа се, че „Моникърс“ изпира средно по един милион долара месечно за „Моргана“. Нищо чудно, че заведението нямаше типичен за този тип дупки управител…
Върна счетоводната книга на мястото й и отвори тефтерчето. Беше запълнено със стройни колонки от печатни букви и арабски цифри, очевидно някакъв шифър.
Пъхнато в джоба си, заключи сейфа и внимателно залепи тапета на мястото му. После окачи и репродукцията. Предпазливо пристъпи към вратата и долепи ухо до ключалката. Изчака няколко секунди, отключи без никакъв шум и надникна. В коридора нямаше никого.
Измъкна се навън, прибягвайки до пътя, който бяха използвали Маргарет и блондинката. Прекоси тясната и мръсна задна уличка, сви зад ъгъла и се насочи към входа на клуба. Дъждът плющеше с пълна сила, дрехите му бързо подгизнаха. Скочи в чакащото отпред такси и нареди на шофьора да го закара в „Хей-Адамс“, хотела на Маргарет.
Освободи човека, после се насочи към рецепцията и ангажира стая един етаж под тази на Маргарет. Точното й местоположение научи от нощния администратор, който с готовност му даде исканите сведения, хвърлил кратък, но угоднически поглед на полицейската значка. В допълнение прие да звънне на Кроукър в момента, в който се прибере Маргарет.
Горе в стаята Кроукър си поръча вечеря по телефона, свали мокрото сако и разтърка косата си с кърпа. После се настани зад бюрото, отвори коженото тефтерче и се залови за работа.
По време на службата си в армията беше усвоил доста от тънкостите на криптографията. Беше убеден, че тук не става въпрос за шпионаж и това го караше да вярва, че шифрите няма да се окажат прекалено сложни. Реши да следва пътя на логиката, т.е. да търси кодова буква или цифра, която е лесна за запомняне и подмяна.
Веднага му направи впечатление, че цифрата 9 се повтаря на няколко поредни страници. Във всеки един от тези случаи пред нея имаше група от пет букви. Зае се със заместването, използвайки трите най-често срещани съчетания. Така го бяха учили.
Храната дойде, тъкмо когато привършваше комбинациите, без никакъв успех. Протегна се и пристъпи към прозореца. Дъждът продължаваше да се сипе над нощния Вашингтон. В едната си ръка държеше сандвич с пиле, в другата — отворена бутилка бира. Наближаваше полунощ. Някъде сред милиардите светлинки беше Маргарет, потънала в поверителен разговор с красивата блондинка. Беше почти убеден, че двете са в компанията на сенатора Дидалъс и обсъждат въпроси от жизненоважно значение. После тръсна глава и си наложи да мисли трезво. Маргарет беше пристигнала в „Моникърс“ с една от лимузините на Дидалъс. Всъщност тази кола беше на нейно разположение от момента на кацането й във Вашингтон. Ако двете с приятелката й наистина отиваха при Дидалъс, те спокойно биха използвали именно неговата кола. Но вместо това бяха потеглили от задната уличка със спортния нисан на блондинката…
Нощта беше наистина отвратителна. Единственото хубаво нещо в нея беше фактът, че не е принуден да стои някъде под дъжда и да чака да стане нещо, за което няма дори понятие. Довърши сандвича, пристъпи към бюрото с бира в ръка и насочи поглед към неуспешните си опити за дешифриране. Беше сигурен, че с помощта на третата серия заместители ще успее да открие кодовата дума, но очевидно някъде беше допуснал грешка. Къде? Погледна групираните цифри и букви, без да прави опит дати разчита. Искаше да улови нещо общо в тях, нещо чисто визуално… Дали да не размени местата на „а“ и „е“? Дали да не замести петте съгласни букви в групата с гласни? Да започне с азбуката отпред назад, прибягвайки до последователно заместване?
Читать дальше