Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Долу, във високите вълни на Южнокитайско море, над което бушуваше бурята. Ще бъде дълго падане, прекалено дълго… Абраманов стисна клепачи, за да прогони от главата си видението на тънката червеникава чертичка, която според твърденията на Федоров беше Виетнам… Там, вдясно от полупарализираното тяло на самолета…

Устните му зашепнаха тиха молитва.

Абраманов беше готов да умре в продължение на десет години — времето, през което беше работил напълно изолиран в Арзамас-16, съветското атомно градче, неотбелязано на нито една карта на света.

Разположено на около триста и петдесет километра източно от Москва, Арзамас-16 продължаваше да изпълнява ролята на главен център за разработка и изпитания на термоядрени оръжия, въпреки близкия край на империята, наречена СССР. Макар и евреин, Абраманов беше стигнал висок пост в Московския институт за атомна енергия „Корчатов“. Колегите му се отнасяха към него със страхопочитание и подозрение. Главно защото притежаваше гениални познания не само в областта на термоядрения синтез, но и в създаването на теории за електронна реч и компютърни езици.

Движеше го убеждението, че овладяването на атома не е достатъчно само за себе си, ако получената колосална енергия не може да бъде свободно пренасяна и управлявана. Единственото средство за тази цел според него бяха принципно новите компютърни технологии, само те можеха да овладеят силите, които бяха в състояние да унищожат човешкия род за броени секунди.

„Този евреин е умен“, казваха колегите му. „Прекалено умен, за да оцелее“, добави В. И. Павлов — човекът, изпратен от ЦК за директор на института след голямата чистка от 1981 година. Мнението му беше отразено в докладната записка до партийното ръководство, заключението беше категорично:

Евреи с подобни качества представляват заплаха за държавата!

ЦК очевидно го беше взел под внимание, тъй като през лятото на 4 981 г. Абраманов беше безсрочно командирован в Арзамас-16. Скритата цел на директора, известен антисемит, беше малко по-друга. Да прекъсне завинаги зародилата се бурна любов между Абраманов и една красива сътрудничка в института.

Докато В. И. Павлов доволно се усмихваше на успешната операция, Абраманов пътуваше към секретното градче с нови планове в главата. До този момент беше живял като покорен апаратчик на режима, но сега всичко се промени. Беше не само гений в областта на ядрената теория и кибернетиката, но и истински ясновидец по отношение на макрополитическите процеси, развиващи се в съвременния свят.

Предвиди сгромолясването на комунизма почти цяло десетилетие предварително, предвиди и последвалите етнически междуособици и икономически колапс на суперсилата, чийто лидер малко преди това отправи мрачна закана към Запада с думите: „Ние ще ви погребем“…

Но Абраманов знаеше, че погребението очаква именно Съветския съюз. И се готвеше да бъде сред първите, които ще хвърлят пръст върху капака на ковчега му. Единственото му желание беше да служи вярно на своята родина, но родината реши да го смаже със своя корумпиран държавен апарат.

Това нанесе дълбоки поражения в душата му. Едва сега, на прага на смъртта, той си даде ясна сметка за всичко, погледът му към миналото беше точен и обективен.

Веднага след пристигането си в Арзамас-16 започна практическата реализация на това, което беше намислил — преоценка на научните програми и постепенното им откъсване от военната насоченост. В допълнение успя да установи полулегална връзка с Дъглас Сърман — колега по съдба от лабораторията по експериментална ядрена физика в АМОП — Агенцията за модерни отбранителни проекти на САЩ, намираща се в щата Вирджиния. Не знаеше абсолютно нищо нито за агенцията, нито за колегата си. С изключение на факта, че там разполагаха с предостатъчно средства за финансиране на проекта му, докато той самият беше без пукната пара.

Запозна се със Сърман, американски теоретик по ядрена енергетика, на една от малкото международни теоретични конференции, на които го беше допуснало ръководството на „Корчатов“. Успя да осъществи контакт, прераснал по-късно в приятелство, само защото личният му отговорник по линията на КГБ имаше задачата да го държи по-далеч от домогванията на израелското разузнаване.

Поддържането на връзка с колегата от АМОП не представляваше никаква трудност за човек със способностите на Абраманов. От секретното градче денонощно се излъчваха мощни телеметрични сигнали в диапазона на късите радиовълни, всички с експериментална цел. Абраманов лесно успя да вмъкне в тях кодираната си информация.