— В Сайгон ли е този Делакроа? — попита на глас той.
— Да — кимна момичето. — Говори се, че поддържа редовни контакти с Плаващия град…
— Искаш да кажеш, че оттам се снабдява с оръжие? Интересно… — Дали има нещо общо между Делакроа и „Авалон“, между „Факел“ и Плаващия град , запита се той. Това ли е причината, поради която Кайшо ме насочи насам? Решението му беше мигновено: — Искам да се срещна с него! — тръсна глава той.
От лицето на Сейко беше изчезнала невинността, чертите й станаха твърди, сякаш издялани с нож.
— Не те съветвам — отвърна спокойно тя. — Не те съветвам да влизаш в контакт с когото и да било от Плаващия град…
— Защо?
— Абраманов — човекът, с когото трябваше да се срещнеш, — живее там. Някой те е предал, докато сте преодолявали тунелите на Ку Чи заедно с Бей… Не зная кой е той, но би било глупаво да си въобразяваш, че обитателите на Плаващия град не са открили истинската ти самоличност и са те приемали за господин Гото…
Никълъс си даваше сметка, че в думите й има логика, но какъв избор имаше? Трябваше да се срещне с Делакроа и да разбере дали Плаващият град е бил връзката на Винсънт Тин с нелегалния пазар на Югоизточна Азия, нанесъл тежък удар върху репутацията на „Сато-Томкин“. Трябваше да разбере какво знае Делакроа за „Авалон ЛТД“ и „Факел-315“…
— Въпреки всичко искам да ми уредиш среща с Делакроа — каза на глас той. — Трябва да говоря с него на всяка цена!
Сейко въздъхна и покорно кимна с глава.
Току-що напуснал самолета на Националното летище във Вашингтон, Кроукър гледаше как Маргарет се насочва към лимузина със затъмнени стъкла и отворена задна врата, до която се беше изпънал униформен шофьор. Той докосна върха на фуражката си, затвори след нея и се плъзна зад волана. Но това време беше достатъчно за Кроукър, който хукна към стоянката за таксита, показа значката на ФБР на събралата се тълпа и взе първата свободна кола.
Потупа шофьора по рамото, пъхна под носа му значката и посочи лимузината на Маргарет, която плавно напускаше района на аерогарата.
— Дръж тази кола под око и ще изкараш един петдесетак.
— Готово, шефе — кимна таксиджията и ловко се включи в движението. — За толкоз мангизи имаш право да командваш парада.
Кроукър се приведе напред и записа номера на лимузината. Механично отбеляза, че това не е кола под наем и озадачено поклати глава. Беше идвал тук в компанията на Маргарет и очакваше, че тя ще наеме превоз.
Внезапното пътуване до Вашингтон беше първото по-сериозно отклонение от иначе стриктната програма на Маргарет и любопитството на Кроукър бързо нарасна. Това пътуване осъществи без Тони Д., който обикновено я придружаваше, за да поддържа илюзията, че той ръководи делата на Доминик. От друга страна, Кроукър си беше направил труда да запомни всичко по-важно от досието на Голдони и знаеше, че убитият дон периодически е отскачал дотук. Сам по себе си този факт не беше подозрителен, дори напротив — Голдони имаше многобройни познати сред водещите политически фигури във Вашингтон и периодичната му поява във федералната столица беше съвсем в реда на нещата. Въпреки това Кроукър не можеше да се отърве от предчувствието, че това пътуване ще донесе някаква изненада.
Таксито бавно пълзеше сред оживеното движение на Мемориал Паркуей, а Кроукър гледаше дъждовните води на Потомак и се мъчеше да си спомни местата, на които най-често се беше появявал Доминик. Без съмнение донът е знаел, че го следят и внимателно е подбирал хората, с които е осъществявал публични срещи. Федералните ченгета са били по петите му непрекъснато, но той години наред беше успявал да ги надхитри. Знае ли някой какво са пропуснали те?
Мислено изброи местата, които помнеше: елегантната тухлена къща на Дом в Калорама, любимата му кръчма „Оксидентъл Грил“, Историческият музей, хотел „Вашингтон“, известният сред бизнесмените нощен бар „Моникърс“, откъдето си подбираше компаньонките за една нощ, един клуб в Джорджтаун на име „Омега“, ресторантите „Вила Д’Есте“ в старата част на Александрия, кафе „Венециано“ в Адамс Морган, частните тенис кортове в Маклийн, собственост на един сенатор от Тексас, кънтри клубът „Бел Рив“ в Шеви Чейс, където играеше голф със сенатори, международни банкери и други известни личности… Дали някое от тези места ще се окаже различно от това, което Доминик е искал да видят федералните агенти? Отговорът на този въпрос може би има Маргарет…
Читать дальше