Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Но отношенията между Оками и полковник Линеър очевидно бяха стигнали по-далеч от едно обикновено взаимноизгодно сътрудничество. Двамата бяха станали близки приятели. Дотук се простираха сведенията на Шоза, всичко отвъд тях се приближаваше до сферата на предположенията. Никой не знаеше какви точно са били тайните им планове, догадките бяха най-различни. Шоза например беше единствен сред оябуните на Якудза, който разбираше мотивите на Томоо Козо, направил опит да убие Никълъс Линеър в първия ден на новата година.

Всички бяха убедени, че Козо — оябун на клана Ямаучи, е действал под принудата на страха. Опасявал се е, че Линеър ще разбере подробности около смъртта на жена си, катастрофирала заедно със своя любовник в опит да избяга от хората на Козо, които са я държали под око. В това отношение Шоза умишлено излъга Ушиба. Защото Козо съвсем съзнателно беше тръгнал по следите на Джъстин Линеър, беше решил да я ликвидира, а след това да се разправи и със съпруга й. Причината за това беше кръвно отмъщение. Козо твърдо вярваше, че полковник Линеър и Оками са организирали убийството на баща му Катцуодо през 1947 година, защото Катцуодо бил против политиката на Оками за тясно сътрудничество с американците. Катцуодо мразел всичко, което идва от Запад, така и не успял да превъзмогне чувството на унижение, обхванало го след разгрома на Япония в Тихия океан. И това била причината за дълбоките му разногласия с Оками.

Вътрешната война изглеждала неизбежна. Оябуните на различните кланове били убедени, че тя ще им донесе само нещастия, но никой нямал сили да й се противопостави. Две седмици след като Катцуодо открито заплашил с война, тялото му изплувало от водите на река Сумида. По него нямало никакви следи от насилие, но някой очевидно открил добре пазената фамилна тайна, че старият Козо не умеел да плува. Младият Томоо подчинил живота си на една-единствена цел — да открие убийците на баща си. Подозренията му били насочени към Оками и полковник Линеър, но Шоза така и не разбра дали те са били подплатени с достатъчно твърди доказателства.

Вниманието му беше привлечено от момичето върху масата, което контролираше тялото си по наистина великолепен начин. Това беше коронният й номер, за изпълнението му наистина трябваше талант. Нито едно мускулче не помръдваше под гладката кожа, обсипана вече със ситни, едва забележими капчици пот. Една самотна капка, доста по-едра от останалите, блестеше като диамант на върха на възбудената гърда. В нея имаше нещо неизразимо величествено. Тя престана да бъде обикновена течност, а приличаше на сълза, на готов да полети във въздуха вишнев цвят… Вечен като живота, далеч от докосването на времето и чувствата…

В едно отношение Шоза искрено се възхищаваше от Никълъс Линеър. Този човек се беше изправил пред една типично японска дилема, достойна за най-светлите исторически личности. Никълъс обича баща си, но едновременно с това не може да приеме връзките му с Якудза в лицето на Микио Оками, Моралът му е здраво разтърсен, вероятно това се превръща в основна причина за дълбоката му омраза към Якудза. Едновременно с това обаче той приема да помогне на Микио Оками. За да уважи паметта на баща си, за да изпълни даденото обещание — да помогне на Оками, когато оябунът се обърне към него. Миналата година Оками разбрал, че е белязан за убиване, и потърсил помощ. Никълъс се е отзовал и това му правеше чест. Приел да закриля стария мафиот, да изпълни своето „гири“, въпреки очевидната вреда, която му носи този акт…

Момичето извади фалоса от устата си, по бузата му се плъзна тънка струйка слюнка. Ръцете й го обхванаха нежно, поиграха си малко с него, после го наместиха между малките, твърди гърди, които възбудено се повдигаха и отпускаха. Върхът му се потърка в едното зърно, после в другото, скоро и двете започнаха да потръпват под светлината на прожекторите.

Влажната глава на фалоса бавно се движеше по плоския корем, прескочи пъпа и опря в лъскавото парче плат, което прикриваше слабините. Ловко движение на китката и гуменият инструмент се плъзна отдолу. Платът се повдигна толкова непринудено и съблазнително, че зрителите неволно се надигнаха от местата си.

Изцъклили очи и затаили дъх, те гледаха как инструментът бавно потъва в тялото на момичето. От устата му се изтръгна тихо, възбуждащо стенание. После гуменият фал ос започна да се движи в такт с дискретно прозвучалата музика. Навътре, навън… Навътре, навън… Ярко начервените устни продължаваха да бъдат във формата на „о“…