Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Ти най-малко можеш да бъдеш сигурен в това — възрази Кроукър.

Салатите пристигнаха. Леонфорте се нахвърли върху своята така, сякаш не беше ял от дни. Кроукър сложи малко в устата си и установи, че стомахът му е окончателно затворен. Поклати глава и остави вилицата.

— Напротив — промърмори с пълна уста Гадняра. — Аз зная всичко ! Просто защото зная какво става между мъжете и жените. Мъжете преследват властта, а жените — мъжете с власт. Това е най-нормалното нещо на света и нищо не може да го промени.

Приключи със салатата, оцетът и олиото от устните си избърса с помощта на хапка хляб. После пръстът му се насочи към чинията на Кроукър:

— Няма ли да я ядеш?

— Вземи я — поклати глава Кроукър.

Леонфорте я взе, чинията беше опразнена за нула време. Келнерът се появи, отнесе посудата и зареди сребърните прибори за основното ястие.

Леонфорте отпи глътка вино и вдигна глава:

— Виж какво, мога да пренебрегна факта, че шибаш жената на Тони Д. Отдалеч ти личи колко си й наточен, нека Бог ти помага… Но това е слабост, мистър Кроукър, и сега ще разбереш защо твърдя, че жените оказват лошо влияние на мъжа… Ти ми дължиш живота си. За разлика от оня дрисльо Тони Д., аз рядко пропускам шанса да се разправя с враговете си… Имаш си приказка с Маргарет и очаквам да ми помогнеш да разбера някои неща… Убеден съм, че тя знае много, готов съм на всичко, за да се докопам до това, което притежава.

Кроукър усети тежките удари на сърцето си.

— Какво е то?

— Списъкът на Доминик. В него се съдържат сведения, с чиято помощ той е държал в ръцете си всички. Не само в града и щата, но и във Федералното правителство! Убеден съм, че Тони Д. и хабер си няма за него, следователно остава Маргарет. Един Господ знае защо Доминик се е доверил именно на нея. Дори да пращи от акъл, тя си остава една фуста и сериозните хора не би трябвало да й имат доверие…

Основното ястие пристигна, Леонфорте се нахвърли върху своето още преди келнерът да постави чинията пред него.

— Това е положението, мистър Кроукър — изръмжа с пълна уста той. — Ще продължиш с проследяването на Маргарет. Ще разкриеш тайната на Дом и ще я споделиш с мен. Защото от този момент нататък ти работиш за мен.

— А какво ще стане, ако откажа?

Леонфорте вдигна глава, в очите му ярко проблеснаха налудничавите пламъчета. Лицето му се разтегна в отвратителна усмивка.

— Ще ти кажа, мистър Кроукър, веднага ще ти кажа… Откажеш ли, лично ще пусна един куршум в мозъка на Маргарет Голдони де Камило!

Момичето с бадемова кожа извърна тъмните си очи съм Акира Шоза и той видя тайните, плуващи в тях.

Тайните бяха стока, с която Шоза цял живот търгуваше, може би затова веднага я почувства близка. Беше просната върху черна лакирана маса, косата й — не по-малко блестяща от лака, се спускаше към малките гърди, плоския корем и стегнатите бедра. Атмосферата тежеше от тютюнев дим и лепкава сексуална възбуда. Голото тяло на момичето беше покрито с ивици индигова боя, устните й бяха свити във формата на съвършено „О“…

Тайните помагаха на Шоза — оябун на клана Кокоро гуруши, да стои по-далеч от затвора. А там влязоха твърде много едри финансисти, висши чиновници и професионални политици по обвинения в измама, укриване на доходи и незаконно финансиране на политически партии.

Тясна ивица блестящ плат прикриваше по декоративен начин слабините на момичето, гумен предмет с фалическа форма запълваше устата й. Това беше същността на представлението: цветните ивици върху гърдите, корема и бедрата й оставаха напълно неподвижни, признаци на живот даваха единствено ярко начервените устни, сякаш изпълняващи древен ритуал. В помещението беше толкова тихо, че Шоза чуваше дишането на неколцината посетители от мъжки пол, отбили се в нощния клуб след разточителни вечери в скъпи ресторанти, търсещи разтоварване от напрегнатия ден.

Една от най-ревниво пазените тайни на Шоза беше свързана с Никълъс Линеър. Той беше централната, фигура, около която се въртяха странни събития, в свой особен ритъм…

Като ритъма на устните пред него, увили се около гумения предмет, движейки се нагоре-надолу с бавни, перверзни движения. Момичето владееше отлично номера си, очите й сладострастно се притваряха, езичето й пъргаво прибягваше по главичката.

Бащата на Никълъс, полковник Линеър, беше сключил таен съюз с Микио Оками още по време на американската окупация. На пръв поглед в това нямаше нищо необичайно. В онези години американците често прибягваха до услугите на Якудза, особено когато трябваше да се справят с работническите бунтове, организирани от комунистите. Те правилно бяха преценили, че е далеч по-добре главите на непокорните японци да бъдат трошени от техни сънародници, а не от войниците на една чужда окупационна сила. Клановете на Якудза, от своя страна, с радост приеха поставената задача, просто защото ужасът им от комунистите беше не по-малък от този на американците.