Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Възбуден от приятните спомени, Леонфорте се приведе над масата с порозовяло лице:

— Сега ще ти разясня подробностите по създалата се ситуация. Доминик си беше един шибан гений, откъдето и да го погледнеш… Мразех го в червата, но бих бил тъпак, ако не се съобразявах с този факт. Беше достатъчно умен да ме държи на разстояние, въпреки че аз имах повече пари, повече хора и повече възможности от него. Удряше ми един в мутрата в момента, в който се опитвах да заема някоя нова територия. Никога не чух нищо директно от устата му, между нас нямаше открита конфронтация. Но веднъж ми пропадна изгодна сделка с държавно имущество заради някакви щатски забрани, друг път ФБР изтараши компания, която се готвех да закупя, трети път пък фирма с големи печалби изведнъж се оказа на ръба на банкрута часове преди да я глътна… И това се повтаряше безкрай. Знаех, че е Доминик, но понятие си нямах как успява! Любознателните хора искат да задоволяват своето любопитство, мистър Кроукър. А аз съм страшно любознателен!

— Страхотно — усмихна се Кроукър. — Но аз какво общо имам с това?

Леонфорте остави чашата си на масата, лицето му се смръщи:

— Искаш да играем открито, значи… Е, добре, започваме! — в очите му се появи хладен, почти животински блясък: — Той те привлече, нали? Доминик имам предвид. Разбира се, такова е влиянието му върху всички… Ти, приятелче, си успял да проследиш убиеца му. И не само да го проследиш, а доколкото разбирам и да помогнеш за ликвидирането му… Ролята ти обаче не свършва дотук. Пъхаш ръце там, дето може би не им е мястото… В гащичките на Маргарет де Камило… И ставаш нещо като член на семейството… — ръката му отново се стрелна нагоре в познатия жест: — Хич не ми пука за това, приятел. На даден етап дори ми е любопитно… Мъжете са си мъже, нали? По дяволите, това унижение трябва да го е довършило! Такива като него се раждат в гъз… Надявам се, че разбираш какво имам предвид…

Пръстът му се насочи към Кроукър:

— Но фактът, че това го прави едно ченге, хвърля петно върху нашето съсловие… Италианците му викат infamia, което ще рече безчестие. Обиждаш ни право в очите и това ме кара малко да ти се сърдя…

Не ми стига Тони Д., ами сега и още един италиански враг , въздъхна в себе си Кроукър. Има дни, в които човек направо не бива да се събужда!

— От друга страна имам едно особено чувство по отношение на Маргарет — продължаваше Гадняра. — Просто не ми се вярва, че умник като брат й ще остави целия бизнес в ръцете на глупак като Тони Д.! Защо би го сторил? Само защото е зет на фамилията? Не, братле. Доминик беше твърде умен, за да допусне тази банална грешка. Значи има нещо друго… Но какво? — ръката му отново се вдигна, този път в примирителен жест: — Окей, може би наистина не знаеш… Но съм готов да си заложа и двете топки, че Маргарет знае! Разбираш ме отлично, защото и ти имаш същите подозрения, нали? Защо иначе ще вървиш подир нея, а не подир Тони? Маргарет беше единствената близка на Доминик в навечерието на смъртта му… И единственият умен човек край него, въпреки че е инвалид…

— Инвалид?

— Тя е жена, приятелче. Как другояче би нарекъл това нейно качество?

Кроукър отмести поглед от лицето на Леонфорте и промърмори:

— Гладен съм.

Двете противоположни личности у Чезаре Леонфорте направо го влудяваха.

Гадняра ухилено подсмръкна и махна с ръка на келнера.

— Няма проблеми, ще ядеш до насита. Нали затова сме тук?

Поръча си ордьовър с водка и зелена салата. Кроукър, чието настроение окончателно помръкна, предпочете стек с пържени картофи. Без да го пита, Леонфорте прибави една зелена салата и за него.

Отново останаха сами, Леонфорте вдигна чаша и кимна по посока на младата двойка, която се настаняваше на съседната маса.

— Виж го тоя нещастник как наднича по момичетата. Прилича на истински глупак нали? Много ми се иска аз да съм човекът, дето ще сключва сделка с него следобед… Положително няма да знае кога да каже „да“ и кога „не“… — пръстите му отчупиха парче хляб и бавно го потопиха във виното. — Откак свят светува жената оказва лошо влияние върху поведението на мъжа…

— Това лично мнение ли е, или научно доказан факт?

— Не бива да си такъв скептик, приятел — засмя се Леонфорте и налапа хляба. — Да вземем за пример теб и Маргарет. Обективно погледнато, ако между вас съществува някакво споразумение или съюз, нещата не биха били толкова отчайващи… Но у теб се забелязва присъствието на привличане … И това влияе на преценките ти, замъглява съзнанието ти точно когато то трябва да е максимално ясно. Защото искаш да я закриляш, да й станеш спасител…