Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Разгъна вестника пред лицето си. Връзката му с Маргарет беше на чисто психическа основа и постоянно се изменяше. Пластовете на нейната душа се разтваряха като книга, под тях се показваха други — тайнствени и непознати, но въпреки това привлекателни. Тя беше не само сестра на Доминик Голдони, но и негова наследница. Управляваше успешно огромната му империя, използвайки за подставено лице Тони Д. — собствения си съпруг. Но каква е била крайната цел на Доминик Голдони, изненадващо избрал една жена за свой наследник? По време на своето продължително разследване Кроукър беше успял да установи, че този човек е бил нещо повече от един хладнокръвен гангстер. В главата му е имало далеч по-практични идеи от обикновения рекет, носел му стабилни проценти от практически всеки бизнес по Източното крайбрежие. Връзките му в политическите среди на Вашингтон се бяха оказали изключително здрави и дълбоки.

Голдони и Микио Оками бяха сключили таен съюз. Оками беше. Кайшо — върховен бос на японската мафия Якудза. Но каква е била неговата цел? На този въпрос двамата с Никълъс все още не бяха намерили отговор. Първо трябваше да открият къде е Оками, който в продължение на години беше предоставял изключително поверителна информация на Доминик Голдони по отношение на силните на деня. Както в политиката, така и в едрия бизнес. Доминик умря, но информацията не секваше. Вече насочена към Маргарет…

Двамата с Никълъс решиха, че Кроукър трябва да се заеме с разкриването на този канал. Беше ужасно решение, защото трябваше да следи жената, която обича. Но това беше единственият начин да се доберат до Оками, друг просто не съществуваше… Наблюдавайки я как пресича широкия като площад тротоар, Кроукър ясно съзнаваше, че опасността над главата му е като двуостра кама. Не само трябваше да държи задачата си в тайна от Маргарет, но и нито за миг не биваше да забравя, че враговете на Оками могат да разберат за какво става въпрос и да го използват, за да се доберат до отстранения Кайшо…

Широките стъклени панели на входа позволяваха да се вижда всичко, което ставаше вътре в просторното фоайе. Маргарет се насочи към асансьора, който трябваше да я отведе на двадесет и осмия етаж. Фактът, че беше решила да остане под един покрив с Тони Д., ясно доказваше сериозното й отношение към наследството на Доминик. Вече всички знаеха, че — Тони я малтретира и бие, интимният им живот отдавна не съществуваше. Свидетел на тези отношения беше дъщеря им Франсин, която страдаше от булимия и дълбока депресия. Въпреки всичко Кроукър все не можеше да приеме за нормално, че Маргарет е омъжена жена и живее с човек, който на практика само прикрива действията й в един призрачен свят. Буквите върху хартията не означават нищо, той неволно затвори очи. Но по отношение на мислите в главата си беше безсилен. Мрачната ирония на факта, че е влюбен в жена, която действа от другата страна на закона, го притискаше със съкрушителната мощ на своята простота.

— Хей, приятел, тук спирането е забранено.

Кроукър дори не вдигна глава. Бръкна в джоба си и извади значката на федерален агент. Получи я от бившия си шеф Уилям Джъстин Лилехамър, който, преди да бъде убит, му беше възложил следствието по смъртта на Доминик Голдони. Залепи я за стъклото, очаквайки ченгето от пътната полиция незабавно да се разкара.

— Изключете двигателя и слезте от колата, моля!

Кроукър отмести вестника. Вместо очакваната кафява униформа на манхатънско ченге до колата стоеше висок млад човек в униформа на градската полиция. Лицето му не беше кой знае колко добре избръснато, кафявите му очи бяха мътни.

— Не видяхте ли значката, сержант? Изпълнявам задача, която е извън вашата юрисдикция. Моля, не ми пречете.

Ченгето протегна ръка и отвори вратата на колата, очите му не изпускаха нито едно движение на Кроукър.

— Изпълнете заповедта, ако обичате!

— А бе, ти луд ли си? — сопна се Кроукър. — Аз съм федерален агент!

— Веднага!

Очите на Кроукър бавно се спряха върху пистолета в дясната ръка на полицая. Къде беше проклетото копеле, когато откраднаха чантата на оная богата кучка, ядно се запита той. Прибра значката и слезе. Синьо-бялата полицейска кола беше паркирана на метър зад неговата, лампата на покрива й беше изключена. Зад волана седеше втори униформен полицай, очите му бяха вперени право напред.

— Елате с мен, ако обичате.

Полицаят се държеше любезно, но твърдо.

Кроукър сви рамене и отвори задната врата на патрулната кола. Полицаят се настани до него, онзи зад волана даде газ. Не включи нито сирена, нито сигналните светлини.