Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Де Камило беше мъж от средиземноморски тип, достатъчно красив и представителен. Кожата му беше мургава, а черните очи — остри, наблюдателни и искрящи. Приближи се на сантиметри от Кроукър и бавно подръпна ръкавелите си.

— Значи ти си копелето, което скъсва от шибане задника на жена ми! — промърмори леко задъхано той.

Доста точно определение , призна в себе си Кроукър, а на глас каза:

— Аз съм копелето, което никога не е вдигнало ръка да я удари!

Затишие.

Във взаимната им омраза нямаше нищо интелигентно или рационално. Приличаха на два бика, решени на всяка цена да спечелят спорната женска, нищо не можеше да ги спре…

— Тя мисли, че си страхотен — равнодушно промърмори Тони Д. — Жалко, защото се налага да намажа онзи зид с мозъка ти…

— Нима изобщо не я уважаваш? — попита Кроукър.

Странен въпрос за Тони Д. Не му обърна внимание, вероятно нямаше подходящо настроение. Вдигна ръка и дясната врата на линкълна се отвори. Появи се Сал, очевидно личният бодигард на Тони. В ръцете си държеше мощна пушка с оптически мерник, личеше му, че умее да борави с нея. Опря я на покрива на колата и внимателно се прицели. Кроукър си даде сметка, че всичко е било предварително проиграно — той самият се оказа изцяло в обсега на евентуалния изстрел, докато Тони можеше дори да не се помръдва. Ако, разбира се, беше готов да рискува копринената си риза, която положително би била опръскана с кръв… Но той беше предвидлив тип, сигурно си носи поне две за резерва в багажника на линкълна…

Сал притисна буза в приклада, окото му леко се сви пред оптическия мерник.

— Готов ли си да умреш, копеле? — попита Тони. Гласът му беше станал леко дрезгав от вълнение.

— Кой е готов? — сви рамене Кроукър. Не мислеше за живота и смъртта, а по-скоро за това, което превръщаше Тони Д. в брутален звяр. Той просто не беше в състояние да прави разлика между мисъл и действие, вероятно именно затова беше пребивал жена си…

Маргарет. Спомни си за нея и разбра, че не иска да умре. Особено пък от ръцете на тоя противен тип. Но положението беше лошо. Не беше в състояние да се пазари, а и Тони едва ли щеше да има търпението да го изслуша. Ядоса се на себе си, просто защото беше позволил да го отмъкнат като някакъв нещастен новак. Марлоу Айлънд беше притъпил инстинкта за самосъхранение у него. Ето до какво водят прекаленото пиене и безгрижният живот на слънце… Човек става небрежен и твърде късно разбира това… Сега тази небрежност може би ще бъде заплатена с цената на живота му. Беше се нагледал на подобни случаи. Много отлични ченгета се бяха простили с живота си заради мимолетно отпускане, някоя малка, почти незабележима небрежност… Дойда и неговият ред. Господи.

Спомни си за Аликс, за невероятното й тяло, очертано на фона на залеза в Марлоу Айлънд. Неземно красивата манекенка, която, противно на всякаква логика, се беше влюбила в него… Спомни си и Маргарет — силна духом жена с напълно изграден характер, привлекателна по неотразим начин, обременена от обичта и наследството на мъртвия си брат, опитваща се да управлява огромната империя, изградена върху кръв, насилие и сложно преплетени интереси. Спомни си Никълъс. Такъв, какъвто го остави в Токио — силен и верен приятел, готов да заложи живота си за него. Спомни си за баща си, надупчен от куршуми в една от задните улички на „Адската кухня“, проснат бездиханен с окървавена униформа на редови полицай. Майката на Кроукър не само отказа да го погребе с тази униформа, но и побърза да я изхвърли на боклука. Кроукър я измъкна оттам и внимателно я прибра в найлонов плик. Извади я отново в деня, в който го произведоха сержант-детектив, и дълго гледа тъмните петна бащина кръв…

Действието се развиваше сякаш на забавен кадър. Тони Д. бавно кимна с глава, Кроукър почти физически усети как показалецът на Сал обира луфта на спусъка, а окото му — неестествено голямо през увеличителното стъкло на мерника, бавно се присвива…

После тресна изстрелът. Плътта на Кроукър настръхна в очакване на куршума. Но това не стана. До слуха му достигна нещо като хълцане, главата му се вдигна заедно с тази на Тони Д. Видяха как Сал бавно се отпуска на колене, а пушката пада от ръцете му.

— Мама му стара! — стреснато промърмори Тони Д. — Какво, по дяволите…

— Излишно е да се напъваш, Тони! — прозвуча заповеден мъжки глас. — Ще ти дойде прекалено много!

Кроукър спря поглед на човека, който се приближаваше откъм струпаните накуп ръждясали коли. Беше малко по-възрастен от Тони, но рошавата коса и широката усмивка му придаваха вид на хлапак. Крачеше решително, краката му с лекота преодоляваха неравния терен.