Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Долната челюст на Тони смаяно увисна.

— Пресвета Дево Марио, Божествена майчице! — прекръсти се той. — Гадняра!

— Той самият! — потвърди Чезаре Леонфорте, усмивката му стана още по-широка.

— Сигурно си полудял, мамка му! — изплю се Тони. — Как смееш да се появяваш на моя територия?!

Леонфорте го изгледа с любопитството, с което посетителите на зоологическата градина разглеждат екзотични птици.

— Значи ме мислиш за превъртял, а? — промърмори той. — Вярно, че с покойния Доминик (мир на праха му) се бяхме разбрали. Той си седи на Източното крайбрежие, а аз — на Западното… — раменете му леко се повдигнаха и отпуснаха: — Но ти добре познаваш човешката природа, адвокате… Дом тръгна да се разширява на запад, а пък аз — на изток…

— Мръсно копеле! — изрева Тони, лицето му стана мораво от притока на кръв. — Идваш тук без никой да те е канил, убиваш ми бодигарда и се хилиш! Означава ли това, че искаш война?!

— Успокой се, адвокате — промърмори Леонфорте. — Искам да си защитя интересите и нищо повече. Фактът, че мислиш със задника си, не означава, че и аз трябва да правя твоите грешки.

Имаше очи на убиец. В близост до ирисите танцуваха едва доловими червеникави пламъчета. Кроукър беше виждал достатъчно от тях, за да ги разпознае. Но при този човек имаше и едно съществено различие — налудничавите пламъчета в очите му влизаха в рязко противоречие със спокойното му поведение и добре обмислените фрази. Сякаш в тялото му бяха намерили място две коренно противоположни личности.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Време е да се събудиш, адвокате. Ти си един шибан аматьор, който и понятие си няма от играта, за която се е захванал!

— Не съм длъжен да ти слушам глупостите! — изрева извън себе си Тони Д. — Имам някои сметки за оправяне с тоя мръсник, ти стой настрана!

— Хайде да не надценяваме ума ти, Тони — предложи все така спокойно Леонфорте. — Защо не се качиш на прекрасния си нов линкълн, за който, между другото, искрено ти завиждам, и да изминеш обратния път до града? Някой друг ден ще си поговорим на спокойствие…

— Какво?! Идваш на моя територия и си въобразяваш, че можеш да ми заповядваш ?!

— Спокойно, адвокате. Трябва ти доза кокаин или едно професионално продухване. А най-добре и двете…

— Считай се за покойник, Гадняр! — мелодраматично заяви Тони Д. В гласа му се долови онази тежка заплаха, която правеше неотразимо впечатление на продуцентите от „Парамаунт“ и „Метро Голдуин“…

Но Чезаре Леонфорте изобщо не се впечатли. Цъкна с език и зад гърба му изведнъж изскочиха двама здравеняци с дълги палта. Под полите им надничаха късите дула на автоматични пистолети МАК-10.

— Няма смисъл да се караме, адвокате. Ще забравя заплахата, която току-що ми отправи, само и само за да те уверя в своята искреност. Не искам неприятности, а и…

Вече си ги създаде, приятелче! — изсъска Тони.

— … съм сигурен, че ти също не ги искаш — спокойно довърши изречението си Леонфорте.

Тони премести очи от автоматичните пистолети към лицето на Кроукър.

— Май не вярваш на късмета си, а? — изръмжа той. — Аз също!

После бавно започна да отстъпва към относителната сигурност на голямата кола. Лицето му беше бяло като платно, Кроукър имаше чувството, че всеки момент ще се строполи в несвяст.

— Само едно ще ти обещая, Гадняр! — просъска тихо Тони. — Горчиво ще съжаляваш, че си се появил тук!

— Страхотен тип! — засмя се Леонфорте и остана на място, докато лимузината потегли. После се обърна към Кроукър и добави: — Я се погледни, приятелче… Май наистина си готов за изстисквачката, а? — главата му неодобрително се поклати: — Това момче беше сериозно. Като нищо щеше да ти откъсне ташаците…

— Твоите също — отбеляза Кроукър. — Не мислиш ли, че ставаме нещо като братя по съдба?

Леонфорте дълго мълча, очите му изпитателно оглеждаха фигурата на Кроукър.

— Май наистина си те бива — одобрително промърмори той. — Излишно е да карам някое от момчетата да провери дали са ти сухи гащите…

— Свършиха ли се майките за тая работа?

Чезаре Леонфорте отметна глава и се разсмя. После разтърка очи и вече сериозно добави:

— Можеш да се майтапиш колкото си искаш, мистър Кроукър… Но фактът си е факт — аз ти спасих живота и сега трябва да ми се отплатиш!

Джипът друсаше здравата, тялото на Никълъс, омотано в гъвкава жица и с превръзка на очите, подскачаше на задната седалка. Сетивата му бяха изострени. Старши инспектор Ван Киет заповядваше с остър глас да им направят път, в ноздрите го удари миризма на прясна риба, нарязана захарна тръстика и плодове.