Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Изправена на вратата с джинси, каубойски ботуши и елегантно кожено яке, тя изглеждаше далеч по-красива, отколкото си я беше представял. Лицето й със съвършен като древна скулптура нос, чувствени устни и блестящи очи предизвика такава буря в душата му, че дори го заболя.

— Здрасти, мамо.

— Здравей, захарче — усмихна се в отговор Маргарет. — Как е?

— Супер! — възкликна момичето и се притисна съвсем по детински в Кроукър.

А той стоеше с ръце, на раменете й и никак не му се искаше да я пусне. Защо? Нима тя беше предпазен щит срещу чувствата му или пък онази връзка от плът и кръв, която съществуваше между него и Маргарет?

Франси местеше очи от единия към другия.

— Отивам да хапна нещо — обяви тя. — Ако някой огладнее, кухнята е ей там!

Маргарет изгледа гърба на отдалечаващото се момиче, после пристъпи напред и хвърли чантичката сина дивана.

— Не знаех, че си се върнал от Япония — промълви тя. — Откога си…

— Ясно — сведе глава тя. — И през цялото това време дори не завъртя един телефон…

— Маргарет… — пристъпи към нея той и изведнъж замръзна на място. В главата му нахлу всичко, с което се беше занимавал през тези два месеца. След завръщането й от Токио той я беше поставил под неотклонно наблюдение. Никълъс му даде името на един агент, който се грижеше за сигурността на компанията в Ню Йорк. След като се прибра, Кроукър провеждаше по-голямата част от наблюдението лично, обръщаше внимание на всичко по-особено в живота на Маргарет. Знаеше, че рано или късно тя ще се свърже с тайнствения информатор Нишики, който събираше компрометиращи сведения за известни политически фигури по нареждане на Оками. Тя трябваше да върши това по начина, по който го беше вършил брат й — Доминик Голдони. Механизмите бяха добре отработени, едва ли имаха нужда от промяна.

Той я обичаше и шпионираше, през цялото време се стараеше да бъде далеч от очите на Тони Д. Отново си зададе въпроса, който го измъчваше от доста време насам: как е възможно да обича жена, която беше от другата страна на закона? Вероятно и тя си задаваше същия въпрос.

— Как се отнася с теб Тони Д.?

— О, Лю, нека не си разваляме срещата с приказки за него!

Тон веднага застана нащрек:

— Пак ли те бие?

— Не — отвърна тя. — Слава Богу, с това вече е приключено — на лицето й се появи подобие на усмивка: — Мисля, че е решил да смени тактиката… Иска Франси да се прибере у дома и бракът ни да се стабилизира…

Студена вълна заля душата на Кроукър.

— И ти му повярва, така ли?

Сега усмивката й стана съвсем истинска.

— От години не вярвам на нито дума от това, което казва Тони.

Той пристъпи крачка напред и вече не можеше да се спре. Сякаш го привличаше силен магнит, краката му сами скъсяваха разстоянието. Стисна я в прегръдката си, устните им се сляха.

— О, Господи! — прошепна тя. — Мислех си, че… — стисна клепачи и тръсна глава: — Не искам да кажа на глас това, което си мислех!

— Никога няма да престана да те обичам! — прошепна той, ръката му нежно докосваше косата й. — Каквото и да се случи!

Тя беззвучно се разрида.

— Никога не съм вярвала в ада, но имам чувството, че точно там съм попаднала! Зная, че искаш да разбереш всичко за Нишики, но точно това не мога да споделя с теб! Дали има начин да ме накараш да го сторя? Не зная, но съм сигурна, че ще опиташ… Не мога да мисля за теб като за противник, това ме убива! Чувствам се като разкъсана на две!

Притискаха се един в друг. Какво би могъл да отвърне Кроукър? Всичко би било лъжа, може би затова предпочете мълчанието.

И двамата мечтаеха да останат насаме, но това беше изключено. Маргарет имаше на разположение само час, Кроукър от своя страна пък трябваше да провери сведенията за движението й през последните двадесет и четири часа, след което да продължи наблюдението. На всичкото отгоре трябваше да се съобразяват и с Франси. Задоволиха се с един общ обяд в кухнята, всеки се преструваше, че всичко е наред и животът следва нормалния си ход.

На следващата сутрин той беше паркирал колата си на ъгъла на Парк авеню и Четиридесет и седма, вчерашната среща му се струваше сън. Долови някакво движение в огледалцето за обратно виждане и напрегна взор. На разстояние две коли зад него една жена беше излязла на платното и махаше за такси. Беше красива и добре облечена, някъде около четиридесетте. Скъпо кожено палто, елегантна чантичка от „Шанел“. В момента, в който вдигна ръка, слабичък негър на велосипед сведе каска над кормилото и яко натисна педалите. Пресече пътя на някаква кола, която го възнагради с гневно натискане на клаксона, приближи се до жената и ловко измъкна чантичката от рамото й. Тя се олюля, блъсна с бедро паркираната до нея кола и падна на колене.