Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Потъна в блясъка на яркосините й очи и се приготви да откаже. Даде си сметка, че във Венеция ще трябва да се срещне с Челесте, а не беше сигурен, че сега, след появата на Коей, все още иска това…

После, тласкан от неизвестен импулс, кратко кимна с глава:

— Можем да заминем утре сутринта.

— Приех да ви закрилям, но това е всичко! — отсече той тридесет часа по-късно. — Нито Лю Кроукър, нито аз сме склонни да ставаме съучастници на вашите планове!

Микио Оками посрещна думите му спокойно. Изглеждаше в отлична форма, едва ли някой страничен наблюдател би допуснал, че на гърба му тежат повече от деветдесет години. Намираха се в приятен ресторант на две преки от Риалто, любимо място на рибарите и местните жители. Веспър остана в града само докато заведе Никълъс при Оками, после взе самолета за Вашингтон.

— Свободен си да постъпиш както решиш — отвърна Оками и отпи глътка еспресо. — Но просто ми е любопитно защо се обявяваш против моите планове без дори да знаеш какви са те?

— Вие сте якудза — тръсна глава Никълъс. — Ваш партньор беше Доминик Голдони, един от най-известните мафиотски босове на Америка. Това ми е достатъчно!

— Така ли? А защо не се опиташ да разместиш пионките в тази игра и да разгледаш нещата от по-друг ъгъл? Две жени на този свят са близки на сърцето ти… Едната е от семейство на Якудза, а другата е сестра на Дом и работи за мен. Ако и това не е достатъчно, можеш да помислиш за баща си, който ми беше най-добрият приятел и делови партньор…

Настъпилата тишина се стовари като гръмотевица върху съзнанието на Никълъс. Но навън грееше ярко слънце, Венеция блестеше с цялото си великолепие. А той бавно осъзна, че тътенът в ушите му не е гръмотевица, а просто чува ударите на собственото си сърце.

— Партньор ли казахте? — с несигурен глас попита той. Тук не ставаше въпрос за разместване на пионките, а за цялостна преоценка на играта.

— Кой според теб измисли цялата схема с „Годайшу“? — сви рамене Оками. — Полковник Денис Линеър!

— Но защо, Господи?

— Той беше гений, беше нещо като ясновидец и пророк… А аз — негов предан ученик… След смъртта му продължих започнатото — създаването на мрежа за глобален контрол в един свят, населяван единствено от престъпници… Той работеше с Якудза по силата на служебните си задължения, но това съвсем не му попречи да открие у нас онези качества, които дори ние невинаги осъзнаваме… Верността и храбростта… И това му помогна да очертае схемата на бъдещото сътрудничество между икономическите групировки, правителствата и Якудза. Всички подчинени на една цел.

— Която така и не беше реализирана…

— Напротив. Свидетелство за това е икономическото чудо, постигнато от Япония. В рамките на три десетилетия ние се превърнахме в икономически колос, а започнахме от нищо — бяхме просто един победен народ, беден и разкъсван от безработица, инфлация и неефективно ръководство. Един народ с тежко чувство за вина…

Нима Майк Леонфорте беше казал истината, запита се Никълъс, после погледна гладкото лице на стария Кайшо:

— Наистина ли баща ми е създал Министерството за международна търговия и индустрия, сливайки старото МТИ и Търговската палата?

— Кой ти каза това?

— Майк Леонфорте. Дълго време проучвал дейността на баща ми…

— Значи трябва да се радваме, че е бил изпепелен от „Факел“ — изръмжа Оками, отпи нова глътка еспресо и се замисли. — Механизмите на този процес трябваше да бъдат осъществени от японци. Нямаше друг начин. За целта полковник Линеър прибягна до услугите на Йошида и Ширасу. А когато последните им противници в МТИ изпратиха да ги шпионира един младеж на име Нагаяма, именно баща ти го привлече на страната на Йошида. Една година по-късно Нагаяма стана главен секретар на „МИТИ“ и „Годайшу“ започна да действа…

— Но как е било възможно довчерашни смъртни врагове да заработят заедно?

— Казах ти, че Полковника беше ясновидец. Успя да види онова, което ги обединяваше — жаждата за богатство. Всички бяха нетърпеливи да натрупат пари, това беше главната цел в живота им. И баща ти, който познаваше историята на Япония като никой друг, им предложи „Годайшу“ като средство за постигане на тази цел. Защото си даваше ясна сметка, че страната е на ръба на хаоса, че има нужда от здрава ръка на кормилото, която да я ръководи най-малко едно-две десетилетия… И тази ръка беше Либерално-демократическата партия. На практика това, което стори полковник Линеър, беше един исторически акт, променил из основи съдбата на Япония.