Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— В началото на XVII век на власт идва Йеасу Токугава — един от най-великите шогуни в японската история. Заварва страната разпокъсана от феодални междуособици, люшкаща се на ръба на анархията. И започва да я управлява с желязна ръка. Законите му наистина са били жестоки, но историята доказва, че само по този начин е можел да обедини нацията…

— В подобна насока бяха и съветите на полковник Линеър към политици, бюрократи и ръководители на Якудза. ЛДП и „Годайшу“ бяха съвременният еквивалент на двестагодишното управление на Токугава. Тяхната цел беше да обединят народа около главната задача — възстановяването на страната. А също така да го предпазят от заразата на социалистическите и комунистическите идеи.

Оками млъкна, повика келнера и си поръча второ еспресо. Никълъс получи паузата, която му беше необходима да осъзнае чутото. Все още не можеше да възприеме фактите, трудно му беше да повярва, че малко или повече баща му е архитектът на съвременна Япония. Как е успял да го постигне? Докъде се е простирала гениалната му прозорливост? В гърдите му потрепна нетърпение. Да, непременно ще трябва да открие това…

Сякаш прочел мислите му, Оками вдигна глава и продължи своя разказ:

— Но времето работи за истинската човешка същност и това никой не е в състояние да промени. Годините течаха, заедно с тях се раждаше и корупцията. Баща ти притежаваше изключителни качества, но най-силното от тях вероятно беше умението му да се справя с властта. По деликатен, бих казал дори елегантен начин…

— Моето задължение беше да привличам все повече оябуни в системата на „Годайшу“. Но заедно с тях в нея проникваше и корупцията. В един момент разбрах, че скоро възможностите й ще бъдат изчерпани, а аз самият вече няма да съм в състояние да я контролирам. Могъществото й ставаше прекалено голямо и затова тя трябваше да бъде ликвидирана. Подобно на избягал от клетката си хищник, нашата организация се обърна срещу своите създатели, родиха се уродливите й отрочета, като Плаващия град например… В момента, в който Рок и Майк Леонфорте станаха съдружници, „Годайшу“ се превърна в заплаха от световен мащаб. Хора като Шоза, Козо и Акинага неминуемо щяха да я подчинят на своите цели и да я превърнат в инструмент за икономически натиск по всички точки на света. Нормалните пазарни отношения щяха да отстъпят място на сделки от рода на тези, които се сключваха в Плаващия град, търговията с наркотици и оръжие щеше да се разрасне като чумна епидемия… Това не исках и не можех да позволя!

Времето за обяд отмина, посетителите на ресторанта оредяха. Келнерите в бели ливреи безгрижно си бъбреха, никой не обръщаше внимание на двамата мъже в ъгъла. Един от помощниците на готвача се зае да сменя леда в подносите с прясна риба, изложени пред входа.

— Можеш да си представиш как съм се чувствал, когато разбрах, че имам нужда от помощта ти — продължи Оками. — Знаех, че ненавиждаш Якудза, но ще изпълниш дадената на баща си дума. Дори и да разбереш, че той е бил мой учител и партньор… Но знаех и нещо друго — любовта между теб и Коей все още е жива, въпреки превратностите на съдбата…

Трябва да бъдеш излекуван , каза му Диш там, в далечния Виетнам. Едва сега Никълъс разбра какво е имал предвид.

— Миналата година, когато се отзова на молбата ми и пристигна тук, аз веднага видях, че омразата ти към Якудза е все така силна — продължи Оками. — Това ми попречи да ти разкрия цялата истина. Бях сигурен, че всичко ще отиде по дяволите. Вероятно щеше да ме наречеш лъжец и да се откажеш от клетвата, дадена на баща ти… Защото всъщност не те бях извикал да ме закриляш — ти веднага видя, че спокойно мога да се справям и сам… Това беше само претекст, първата крачка към истината, добре прикритата истина… Нея ти трябваше не само да научиш, но и да разбереш. Защото дойде време именно ти да продължиш делото, започнато от баща ти.

— Ти дойде при мен с много отрова в душата си… Беше огорчен от младежката си любов, станала жертва на сили, които вие с Коей не сте били в състояние да разберете… В нощта, в която Челесте те доведе в дома ми, аз веднага осъзнах, че си наранен много по-дълбоко, отколкото баща ти си беше представял… В подобно състояние беше безполезен както за мен, така и за себе си.

— Признавам, че част от отговорността за това състояние е моя. Трябваше да поправя допуснатата преди много години грешка. Тогава не оцених какви поражения може да ти нанесе светът на Якудза. Реших отново да те срещна с Коей, но за тази цел трябваше да премълча истината. За себе си, за Челесте, Маргарет и Веспър… Но най-вече за баща ти.