Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

За съжаление, синовете се срещат при неблагоприятни обстоятелства… Така беше казал Майк.

Беше зад волана на камиона, ръката му включи на първа, тежката машина изръмжа и бавно се насочи към портала. Никълъс увеличи скоростта, разстоянието започна да намалява. „Факел“ тежеше ужасно, но той беше твърдо решен да не го оставя на произвола на съдбата.

Майк вероятно го забеляза в огледалцето, защото рискува да превключи предавките, без да е набрал необходимите обороти. Премина на втора, след това на трета, камионът се разтърси, но все пак увеличи скоростта си.

Дробовете на Никълъс сякаш всеки момент щяха да експлодират. Краката му увеличиха скоростта още повече, ръцете му се протегнаха към въжетата, които придържаха задния капак на каросерията. Обзе го чувство на отчаяние. Едва ли щеше да успее да поддържа това бясно темпо повече от секунда-две, а камионът всеки момент щеше да набере преднина. В същия миг машината се разклати и почти спря, дясното й колело се беше натъкнало на някакво препятствие, най-вероятно труп… Това беше достатъчно. Пръстите на Никълъс се вкопчиха във въжето, камионът дръпна напред, но с това само му помогна да се прехвърли в каросерията.

Обърна се назад, гърдите му бурно се надигаха и отпускаха. Зърна Рок, който се надигаше от земята, бавно и мъчително… Господи! Как е възможно все още да е жив? Та в гърдите му беше забита двадесетсантиметрова стоманена тръба! Но фактът не подлежеше на съмнение. Тялото му успя да се обърне на една страна, ръцете му се протегнаха към гранатомета и го стиснаха в положение за стрелба.

В същия момент камионът зави и гледката изчезна. Никълъс потъна дълбоко във вибрациите на Тао-тао, светлината стана водниста и неясна, сякаш се намираше на дъното на планинско езеро. Времето се подчини на волята му, дори друсането на камиона престана да съществува. В съзнанието му се появи образът на Рок, сгърчен от разочарование поради липсата на заряда…

След още един завой на пътя пред очите му отново се разкри порталът. Рок отново беше паднал на земята, а може би се беше навел над нещо… В ръката му се появи някакъв предмет. Никълъс насочи енергията на Тао-тао и веднага го позна.

Това беше още един „Факел“!

Рок вкара заряда в широкото дуло на гранатомета, а Никълъс едва сега разбра какво е искал да му каже Абраманов — в лабораторията е бил създаден и втори ядрен заряд!

Буда да ме закриля , изпищя вцепененото му от ужас съзнание. Тоя луд се готви да изстреля „Факел“!

Усещаше намеренията на Рок, въпреки разстоянието. Бандитът затвори цевта на гранатомета и го подготви за стрелба, макар и с цената на върховни усилия. Срещу Никълъс зейна широкото смъртоносно дуло.

Пръстът на Рок се уви около спусъка и Никълъс направи това, което беше възможно: превърна психическата си енергия в плътен сноп и го изстреля по посока на врага си. Не беше в състояние да засегне неодушевен предмет, какъвто е гранатометът, но енергията експлодира с огромна сила в съзнанието на Рок. За съжаление закъсня. Пръстът на Рок конвулсивно натисна спусъка, разнесе се силен трясък и „Факел“ излетя.

Усилията на Никълъс все пак дадоха известен резултат. Камионът беше на доста голямо разстояние от портала на Плаващия град, за да попадне в полезрението на Рок. Зарядът изсвистя през надвисналите клони на дърветата и се издигна нагоре в почти вертикална посока. Психическият удар беше принудил Рок да падне по гръб, дулото на гранатомета се насочи към небето.

Поклащайки се в каросерията на раздрънкания камион, Никълъс си спомни какво беше казал Нийгата — само две малки плочки от елемент „114-М“ са достатъчни за унищожаването на поне четири квартала от голям град. Четири!

Пресвета майко!

Зае се със светкавични изчисления — скоростта на камиона, ъгъла на изстрелването, траекторията на заряда, очертана от законите на гравитацията.

Майк отпред очевидно бързаше. Камионът се люшкаше и подскачаше по разбития черен път, който водеше надолу към равнината. Подобно на всички планински пътища, и този правеше многобройни завои, Плаващият град отдавна се стопи в далечината. Придвижваха се бързо, но Никълъс знаеше, че няма да успеят да се отдалечат на безопасно разстояние.

Надникна зад капака на каросерията. От едната страна на тесния път се издигаха назъбени канари, от другата зееше дълбока пропаст. Камионът изскърца със спирачките си на остър завой, в ушите му се появи оглушителен грохот. Кръвта му замръзна в жилите, за момент му се стори, че „Факел“ вече е взривен. После видя водопада, който се спускаше от почти отвесната скала сред облаци от пръски, а долу, от другата страна на пътя, тъмнееше пълноводна река.