Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Сърман е мъртъв — съобщи тя и надникна от отвора. В ръката си стискаше пистолета на телохранителя.

— Къде е Андрю?

— Страхувам се, че той…

Очевидно сенаторът Дидалъс беше вземал уроци по стрелба от отличен инструктор. Прицели се и стреля почти без подготовка, но малокалибреното оръжие му изигра лоша шега. То просто не беше създадено за точна стрелба на средно и далечно разстояние. Куршумът звънна в стоманената тръба в момента, в който Веспър натисна спусъка.

Нейният изстрел беше образцов. Между очите на Дидалъс се появи малка дупка, тялото му отхвръкна и се просна на земята с широко разперени ръце. На лицето му беше застинало смаяно изражение.

— Сбъркал си си професията, Лю — промърмори Веспър, докато се измъкваше от шахтата. — Би трябвало да станеш актьор…

Изправи се, почисти дрехите си с длан и леко се усмихна:

— Както виждаш, понякога си струва да проявиш и известно доверие…

Изскачайки от сградата на лабораторията, Никълъс откри, че Плаващият град гори. Улученият от него камион изпускаше гъсти облаци дим, останалите два щяха да пламнат всеки миг.

… Опасността… Вие не знаете… Тя е по-голяма от… От какво? Абраманов искаше да го предупреди за нещо, но за какво?

Никълъс се впусна в бяг, зад ъгъла се натъкна на няколко овъглени трупа, които започна да прескача. После сред черните облаци дим се появи внушителната фигура на Рок, крачеща към първата машина от конвоя. Гранатометът беше преметнал през рамо, а в ръцете си стискаше малък автомат „Кобра М-11“ с дълъг, извит като сърп пълнител. Лично го беше модернизирал, превръщайки го в точно и изключително опасно оръжие.

— Марш оттам, плъх такъв! — изрева той на шофьора, който объркано се въртеше около камиона. Вероятно щеше да го застреля, но в същия миг зърна фигурата на Никълъс. Спря се на място, на лицето му изплува широка усмивка.

— Значи успя да се измъкнеш, а? Майк ме предупреди, че много те бива, но аз не му повярвах… Сега това вече няма значение… — ръката му погали приклада на гранатомета: — Знам к’во си мислиш… Все същото старо оръдие, нали? Да, ама сега то е заредено с едно факелче!

Никълъс усети потрепването на волята му миг преди от дулото на кобрата да изскочи късо, алено пламъче. Куршумите свирнаха към него, по той вече се беше прикрил зад най-близкия труп. Рок стреляше на къси и точни редове, кръв и дребни костици обсипаха лицето на Никълъс.

Атаката на едрия мъж продължаваше, ръката му светкавично смени дългия пълнител. Още няколко крачки и вече нищо не можеше да му попречи. Никълъс се огледа, на метър от себе си видя захвърлен „АК-47“. Грабна го, но оръжието се оказа китайско производство и затворът му беше блокирал…

Усмивката на Рок беше по-широка от всякога.

— Хайде, лошо момче, действай! — изрева той. — Успял си да убиеш До Дук, сега ще трябва и с мен да се справиш!

Никълъс светкавично разглоби магазина на автомата, сякаш имаше намерение да го почисти. Нищо не се получи. Повреда нямаше, просто механизмите бяха заяли. Стисна дулото, дланта на другата му ръка залепна за магазина. После събра психическата си енергия в ослепителен сноп и я насочи към хладната стомана. Светът се сви, светлината се втурна към него, сякаш се намираше в железопътен експрес. Всички звуци заглъхнаха, в главата му забуча далечно ехо. Дулото изпука и се пречупи, оръжието му беше готово…

Рок натисна спусъка и той се претърколи встрани. Ситни камъчета парнаха глезените му. Стисна приклада и скочи на крака. Връхлетя върху врага си в момента, в който той се готвеше да натисне спусъка за втори път, стоманеното дуло бръмна във въздуха. Енергията на Тао-тао се превърна в ослепителна линия и очерта траекторията на малката ракета, Никълъс ясно усещаше както земното притегляне, така и съпротивлението на въздуха срещу металния къс. Усети и реакцията на Рок, който се готвеше да отскочи встрани, инстинктивно знаеше, че няма да успее…

Със смразяващ кръвта тътен дулото се заби в гърдите на Рок, тялото му политна назад и се просна по гръб на спечената земя. От дълбоката рана в слънчевия сплит бликна фонтан алена кръв.

Но къде е Майк?

Двигателят на първия камион изръмжа, Никълъс се обърна и хукна към него. Спря за миг до тялото на Рок, чиито очи вече бяха започнали да се изцъклят. Гранатометът лежеше на земята. Издърпа ядрения заряд, нямаше смисъл да взема цялото оръжие, което беше прекалено обемисто и тежко… После продължи да тича по посока на камиона.