Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Шансът ни е тридесет процента и нямаме право на грешка — въздъхна Веспър. — Червено, жълто и бяло… Трябва да прекъснем масата, само тогава ще успеем да изключим захранването, без да активизираме системата.

Кроукър не можеше дори да извърне глава.

— Кой кабел според теб е масата? — попита той.

— Отрежи червения…

— Той ли е масата?

— Отрежи го!

Кроукър се подчини.

Танцуващите искрици изчезнаха, главата му безсилно се отпусна на рамото.

— Господ да ги благослови военните! — изсмя се победоносно Веспър. — Спомних си, че във всички обекти, в които съм влизала, масата им винаги е била маркирана с червено… И реших да рискувам…

— Реши да рискуваш ?! — изгледа я с недоумение и гняв Кроукър.

— Ако имаше по-добро хрумване, сигурно щеше да го кажеш на глас, нали? — попита тя и започна да се изправя.

— Но аз ти доверих живота си !

— И добре си направил — загадъчно се усмихна тя. — Както виждаш, пътят ни вече е свободен.

Кроукър сви рамене и трогна пръв към големите решетки, които препречваха дъното на вентилационната шахта. Веспър го последва.

Не бяха изминали и половината от разстоянието, когато решетките изведнъж се отместиха и в отвора се появи побелялата глава на сенатора Дидалъс. В ръцете му зловещо проблясваше 9-милиметрова „Берета“.

— Забавленията за днес приключиха, мистър Кроукър! — мрачно процеди той. — Излизайте, и без номера! Много хора знаят, че умея да боравя с оръжие!

Веспър се скри зад фигурата на Кроукър и напрегнато прошепна:

— Дай да се връщаме! Тоя тип действително знае как се стреля!

— Къде по-точно? — изръмжа Кроукър. — В склада или в камерата за пречистване на радиоактивни отпадъци? Забрави ли какво каза Сърман? — главата му бавно се поклати: — Не става, момичето ми. Ще пробвам нещо друго… — сърцето му потръпна от напрежение. Даваше си сметка, че предприема огромен риск, но друг изход просто нямаше.

— Виж какво, не познаваш тоя…

— Или — или! — изръмжа той. — Или ще пипна Дидалъс преди той да ни закове, или отиваме по дяволите!

— Невъзможно! Властта му е…

— В момента властта му не струва и петак! Знам за какво мечтае и възнамерявам да му го предоставя!

— Какво си намислил? — загрижено попита Веспър, в следващия миг гениалното и мозъче намери отговора: — Не, не можеш да направиш това!

— Мога и ще го направя. Съветвам те да ми се довериш, друг избор нямаме. Ще му съобщим мястото, на което се крие Оками…

— Но ако усети, че кроим някакви планове, живи ще ни изяде! — предупреди го Веспър и отчаяно поклати глава: — Откажи се, познавам тоя тип!

— А аз знам за него точно толкова, колкото ми трябва. Знам за какво е мечтал цял живот…

Кроукър беше прав и тя го знаеше. Може би за пръв път в съзнателния си живот прие преценката на друг човек, но тази преценка беше плод на един ум, който по нищо не отстъпваше на нейния… Вероятно дотолкова беше свикнала с превъзходството на своята интелигентност, че вече беше забравила да поставя вярна диагноза на чуждите умствени способности.

Ръката й докосна рамото му, това беше сигнал, че приема разсъжденията му.

— Господи, сигурно съм луда, след като се съгласявам с безумните ти планове!…

— Мисля, че вече ви демонстрирах достатъчно търпение, мистър Кроукър — обади се Дидалъс. — Приближете се и обяснете какво направихте с моя специалист по ядрена физика!

— Страхувам се, че доктор Сърман е мъртъв — подвикна в отговор Кроукър, протезата му се плъзна към неподвижното тяло на учения, ноктите прерязаха вените на лявата му китка. — Намацай лицето си е кръв! — просъска на Веспър той, после продължи: — За нещастие се подхлъзна и падна в шахтата… Сега ще се опитам да извадя тялото му…

— Забравете за него! — нетърпеливо подвикна Дидалъс. — Трябвате ми вие!

— Страхувам се, че нещата са малко по-сложни — отвърна Кроукър, сграбчи китката на Веспър и рязко я извъртя. От устата й се изтръгна вик на болка и изненада — точно това целеше той. — Тук, при мен, е и вашата агентка Веспър, сенаторе! Предполагам, че не бихте желали да я видите мъртва!

Дидалъс се наведе напред, беретата се насочи в гърдите на Кроукър.

— Честно казано, пет пари не давам за нея! — просъска той. — Моите агенти не са незаменими и това им го пише в трудовия договор!

— Старото момче е истинско чудо, играта започва да ми харесва! — промърмори под нос Кроукър, после, вече с пълни гърди, извика:

— Очаквах подобен ход на събитията и ви предлагам сделка…