Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Влезе в помещението с душовете, облицовано с керамични плочки. Седна на ниска дървена пейка, един от хората му започна да го полива с гореща вода от дървена урна. Беше насапунисан и измит, водата се стичаше през приятно миришещите дъски от кедрово дърво. В помещението бяха само неговите хора.

Стана и се насочи към съседното помещение, придружаван от шестима телохранители. Там имаше шест облицовани с плочки басейна, чиято вода беше ароматизирана с различни билки и всяка от тях имаше определени лечебни свойства.

По стар навик Акинага се насочи към басейнчето с аромат на смърч, предварително опразнено от други посетители. В съседните водни площи имаше хора с памучни кърпи на главите, предназначени да попиват потта и да не й позволяват да капе в кристалночистата вода. Всички гледаха как оябунът с въздишка на задоволство се отпуска в горещата вана. Той протегна крака, облегна глава на плочките и затвори очи. В съзнанието му се появиха стиховете на свещено хайку, а заедно с тях и образът на Ушиба. Срамуваше се от разочарованието, което му донесе дайжинът. Имаше намерение да използва авторитета му като министър на „МИТИ“ за разширяване на влиянието си сред икономическите среди и особено сред тъй наречените реформатори в Либерално-демократическата партия. Защото дълбоко в себе си признаваше, че Япония се променя бавно и мъчително и все повече се „американизира“, както би се изразил Акира Шоза…

Прагматичен по характер, Акинага страдаше както за Ушиба, така и за Шоза. Колегата му във Вътрешния съвет познаваше американците като никой друг, опитът му щеше да бъде от огромна полза в днешните времена на промяна. Но Шоза се беше опълчил срещу Акинага и това предопредели съдбата му.

Може би всичко това щеше да се окаже без значение. Парите все още имаха по-голяма тежест от голата риторика. Каквото и да говореха тъй наречените реформатори, политическата сцена щеше да си остане същата — все така запълнена е тайни споразумения, размяна на услуги под масата и подкупи на четири очи. Високите постове вероятно щяха да се разпределят по-справедливо и по-открито — така, както го искаха американците и широката публика. Но Акинага вече задвижи новата си система за оказване на скрит натиск, чието действие малко или много щеше да върне нещата в старото им състояние. Япония беше уникална в умението си да издига нови символи, докато зад тях всичко си течеше постарому.

Откъм вратата долетя някакъв шум и Акинага отвори очи. В банята се бяха появили двама мъже, облечени в костюми. Единият от тях хукна към басейна със смърчов аромат, изправеният до вратата телохранител на Акинага се опита да го спре. Разнесе се изстрел, хората в басейните наскачаха, водата се разплиска.

Човекът на Акинага се просна по очи, главата му потъна в ароматизираната вода на сантиметри от господаря му. Пистолетът му изтропа на плочките и се плъзна към Акинага. Помещението изведнъж се изпълни от цивилни полицаи. Водата около Акинага започна да порозовява, пръстите му леко помръднаха. Телохранителите му бяха готови за стрелба.

— Хайде, опитайте се да го вземете — пристъпи напред Танака Гин. Очите му не се отделяха от изпуснатия пистолет.

— Какво означава това нахлуване, господин прокурор? — гневно изръмжа Акинага.

Танака Гин се наведе и прибра пистолета с помощта на носната си кърпичка. Подаде го зад себе си, без да се обръща, изправеният на крачка зад него детектив в цивилен костюм внимателно го пое. Помещението на „офуро“ гъмжеше от полицаи, част от тях енергично подканяха страничните хора да напуснат.

— Представителите на пресата са отвън и чакат интервю — промърмори Танака Гин и пристъпи до ръба на басейнчето. — Сам ще решите дали ще им се явите облечен или увит с пешкири. И в двата случая възнамерявам да ви изведа на улицата и да направя истински спектакъл.

— За това ли ви плащат? — позволи си язвителна усмивка Акинага. — Да унижавате почтените граждани?

— Вие не сте почтен гражданин.

— Това изявление ще бъде истинска изненада за адвокатите ми — изви вежди Акинага. — Не съм сторил нищо, с което да наруша законите. Можете да попитате Йошинори, вашата марионетка…

— Йошинори не е казал нито дума срещу вас или Шоза.

— Тогава се махайте! И без това замърсихте водата ми!

— Нито пък за Ушиба… — довърши изречението си Танака Гин.

За пръв път в очите на Акинага се мерна тревога.

— Дайжинът? — попита той. — Не ви разбирам…