Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Танака Гин мълчаливо се огледа. Униформените полицаи бяха изправили хората на Акинага до стената и ги обискираха за оръжие.

Водата в басейна порозовяваше от кръвта, Акинага неволно потръпна. Много му се искаше да се измъкне навън, но не искаше да се унижава пред прокурора.

— Затова ли сте тук? — попита той. — Да ме блъфирате?

— Не ви блъфирам — отвърна Танака Гин и направи знак с ръка. — Станете!

— Вие не можете да…

— Правете каквото ви казвам! — гласът на прокурора проехтя с такава сила, че най-близките якудза уплашено потръпнаха. Акинага се изправи, розови капки се стичаха по тялото му. Усети погледите на полицаите и собствените си хора, душата му се сви от гняв:

Ще си плати този нахален прокурор, ох, как ще си плати! Арестува Йошинори, а сега си позволява и това! Акинага започна да обмисля начините, по които ще постави на мястото му този…

Видя предмета в ръцете на Танака Гин и всички мисли за отмъщение се изпариха от съзнанието му. Тънкото въженце леко докосна гърдите му и започна да се овлажнява от капчиците пот.

— С тази „торинава“ ще ви вържа — промълви Танака Гин. — Нека всички разберат, че сте престъпник.

Акинага мълчаливо го гледаше, очите му блестяха от гняв.

— Какво целите с този цирк? — дрезгаво попита тон, докато прокурорът завързваше ръцете му зад гърба. — В какво ме обвинявате?

— Обвинявам ви за смъртта на министъра на „МИТИ“ Наохиро Ушиба, както и за смъртта на Акира Шоза!

— Глупости! Те се самоубиха…

— Обърнете се и излезте от басейна!

Акинага се изправи на крачка от Танака Гин и заби очи в неговите.

— Не знам какво си намислил, Гин, но мога да те уверя, че до довечера ще си бъда у дома, освободен от адвокатите си!

— Този път няма да стане.

— Нямаш никакви улики срещу мен, опитваш се да ме шантажираш! Моите адвокати…

— Сам си предоставил уликите срещу себе си — поклати глава Танака Гин. — Със собствения си глас… Хайде, тръгвай!

Настъпи напрегната тишина, после Акинага се приведе напред и прошепна:

— Давам ти последен шанс. Мога да ти простя унижението, на което ме подлагаш тук, но ако си решил да правиш циркове и пред представителите на печата, жестоко ще си изпатиш! Предупреждавам те. Имам хора в отдела ти, мога да те смачкам когато пожелая! Предлагам ти да махнеш тази „торинава“ от ръцете ми и да си вървиш. Ако го сториш, ще бъда готов да забравя обидата!

Танака Гин неволно потръпна, в главата му прозвучаха думите на Шоза: Ако наистина се борите срещу корупцията, би трябвало да надникнете в собствения си отдел, господин прокурор… Представи си тялото на Ушиба, сгърчено сред локва кръв на пода на кабинета му, освободил се завинаги от затвора, в който го беше тикнал този тип тук. И разбра, че нищо не може да го отклони от поставената цел.

— Излизай от басейна! — заповяда с решителен глас той. — Отдавна трябваше да получиш това, което си заслужил!

Дупката беше почти отвесна, стълбичка липсваше. Кроукър, Веспър и Сърман бяха принудени да се спускат надолу, разчитайки единствено на коленете и лактите си.

Задачата им беше трудна, особено след като започнаха да се доближават до изпускателните тръби, които ги заливаха с горещ въздух.

На Сърман му беше най-трудно. На два пъти се подхлъзна и тялото му политна надолу, Кроукър трябваше да напряга мускулите си до крайност, за да го удържи.

Никой не говореше, цялата им енергия беше насочена към трудното спускане. Не знаеха нито докъде са стигнали, нито колко още им остава. Сърман не беше сигурен за дълбочината на вентилационните шахти.

Най-накрая Веспър се спря и до ушите на Кроукър достигна дрезгавият й шепот:

— Виждам дъното!

В същия момент Сърман отново се подхлъзна. Кроукър се запъна с крака в стените на шахтата и протегна ръце да го посрещне. Но Веспър обърка всичко. Ръцете й се вдигнаха нагоре, очевидно с желанието да помогне на Кроукър, пръстите й неволно уловиха лявата му китка и я свалиха надолу.

Той се стовари върху нея с цялата тежест на тялото си, вцепененият от ужас Сърман се отлепи от рамото му и полетя надолу.

— Господи! — изкрещя Кроукър и протегна стоманените си нокти към дрехата на учения. Не успя да го задържи, просто защото трябваше да мисли и за собствената си стабилност. Ноктите задраскаха по желязната облицовка на шахтата, в същия миг Веспър успя да възстанови равновесието си.

— Сърман? — задъхано попита Кроукър и с ужас видя как главата й бавно се поклаща.