Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Никакви шибани сделки, мистър Кроукър! Измъквайте се оттам веднага! С Веспър или без нея, за мен това няма значение!

— Ето каква е сделката — продължи Кроукър, без да му обръща внимание: — Вие се оттегляте и ми давате възможност да се измъкна…

Дидалъс избухна в саркастичен смях.

— … срещу което ще ви кажа къде се крие Микио Оками!

Смехът на сенатора стана още по-силен.

— Закъсняхте, мистър Кроукър! — извика той. — Вече зная, че Оками е в Лондон. След двадесет и четири часа мозъкът му ще се пръсне на хиляди късчета и въпросът ще приключи веднъж завинаги! Хайде, мистър Кроукър, излезте оттам и престанете да се правите на Джеймс Бонд!

Сега е моментът, въздъхна Кроукър и усети как тялото му се стяга.

— Оками знае всичко за вас, Леонфорте и Акинага, сенаторе — извика той. — Отдавна вече не е в Лондон, само аз мога да ви кажа къде се намира! — лъжата беше прекалено откровена и груба, в душата му се таеше смътна надежда, че ще успее да я пробута на изпечен лъжец като Дидалъс.

— Моята информация…

— Вашата информация е остаряла, сенаторе! — не изпускаше инициативата Кроукър. Сега най-важното беше да не дава време за размисъл на противника си. — Срещнах се с Оками в Холанд парк, ако искате, ще ви кажа точно къде… В близост до Бърд Лоун, на няколко метра от…

— Не ви вярвам!

Кроукър почувства как тялото му се облива в студена пот. Изпитваше ужас при мисълта, че номерът няма да мине, но не по-малък беше ужасът и от обратната възможност — да мине… Господи, какъв план! Нищо чудно, че Веспър го беше нарекла налудничав… Но все пак го подкрепи и това му даваше надежда… В главата му кой знае защо се появи един цитат от Бенджамин Франклин: Онзи, който крепи живота си на надеждата, най-бързо умира…

— Защо според вас отлетях за Лондон? — извика извън себе си той. — Вече бях напипал следата!

— Към Оками? Доколкото си спомням, вие имахте задачата да разследвате убийството на Доминик Голдони…

— Окей, сенаторе, нека свалим картите на масата! И двамата знаем, че Голдони беше убит от До Дук, и двамата знаем кой го нае — вашият човек Леон Уоксман, когото бяхте поставил за шеф на „Огледалото“. Но тук сте допуснал непростима грешка, сенаторе. Защото не сте си свършил домашната работа както трябва и не сте разбрал, че Уоксман и Джони Леонфорте са едно и също лице. По време на своето разследване открих, че Голдони и Оками са били делови партньори, а бизнесът им се е простирал над петте континента… До Дук е бил нает да убие и Оками, но се провали. След което Оками изчезна. Нима не мислите, че вече говорим на един и същ език?

— Може би.

— Оттогава насам вие не сте престанал да търсите Оками, сенаторе. По тази причина не ме изхвърлихте в момента, в който ви се представих. Веднага съобразихте, че след като разследването продължава и след смъртта на убиеца на Голдони, аз по всяка вероятност търся Оками, също като вас. И бяхте прав. Но за разлика от вас, аз не изпуснах следите му и зная къде се намира в момента.

— Къде?

— Нима не знаете? — престорено се учуди Кроукър. — Нали Джони Леонфорте е работил за вас, какво би попречило и на сина му да стори същото? В Лондон ме следеше човек на Чезаре. Погрижих се да го отстраня, но едва сега си давам сметка, че вероятно и други са видели Оками по време на срещата ни в Холанд парк… И Чезаре се е погрижил веднага да ви съобщи новината… Нали така, сенаторе?

— Къде е Оками, мистър Кроукър?

— Приемате ли сделката?

— Господи, Кроукър! — прошепна зад гърба му Веспър, в гласа й се долавяше неподправен ужас. — Какво ще му кажеш, ако наистина се съгласи да ни пусне?

— Мълчи и остави всичко на мен! — изръмжа в отговор той.

— Отново ви питам, мистър Кроукър…

— Ще сключим ли сделка, сенаторе?

Мълчание. Дидалъс изчезна от отвора, Кроукър моментално се възползва от този факт за скъсяване на дистанцията.

След малко Дидалъс отново се появи:

— Отпратих ги, вече можете да излезете от бърлогата си, мистър Кроукър… Може би наистина ще се окаже, че имаме какво да си кажем…

— Ще ме извините за недоверието, но искам лично да се уверя — промърмори Кроукър и запълзя по посока на отвора. — Междувременно махнете тази берета, присъствието й едва ли ще спомогне за спечелване на доверието ми…

Дидалъс пусна оръжието и Кроукър побърза да изтика Веспър през отвора. Озоваха се на малка полянка, няколко крачки по-нататък започваше гъста гора. Други хора действително не се виждаха, но Кроукър не се остави да бъде заблуден. Сенаторът Дидалъс боравеше с лъжата и измамата с онази лекота, с която други хора продават хляб и сирене. Кроукър познаваше психиката на хора като него, с лекота откриваше слабото им място, винаги едно и също: жаждата за власт. За Дидалъс тази жажда можеше да бъде утолена по един-единствен начин — като открие и елиминира Микио Оками.