Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Доволен ли сте? — попита сенаторът с неутрален тон.

— Трудно е да се каже подобно нещо — изръмжа Кроукър и изправи на крака окървавената Веспър. Тя изглеждаше точно така, както го искаше той — сенаторът очевидно се обезпокои. Защото, в крайна сметка, лесно щеше да се разбере, че лично той я беше пратил в обекта на АМОП и трябваше да понесе съответната отговорност.

— Прекрасно си се подредила, скъпа — промърмори Дидалъс. — Нима ти е счупил носа?

— Май е така — промърмори гърлено тя. — Обонянието ми е изчезнало…

— Млък! — изръмжа Кроукър.

— Сега я пуснете да си върви — рече с бащинска загриженост Дидалъс.

— Първо трябва да бъда сигурен, че спазвате условията — възпротиви се Кроукър.

— Направих всичко, което поискахте. Какво повече?

— Гаранции, сенаторе. Кажа ли ви къде е Оками, ще имам нужда от вашата помощ и закрила. Знаете какво се случи с До Дук…

— Ако информацията ви е автентична, можете да разчитате на закрилата ми.

— За автентичността не берете грижа — промърмори Кроукър и напрегнато се огледа. — Имате ли някакво превозно средство наблизо? Тръпки ме побиват от тая гора!

— Оттатък хълма — отвърна Дидалъс и се наведе да вземе беретата.

— Извадете патроните, сенаторе.

Дидалъс мълчаливо се подчини.

Веспър, отправила поглед към короните на дърветата, изведнъж се обади:

— Той лъже, сенаторе!

— Какво? — вдигна глава Дидалъс.

— Казах ти да мълчиш! — изръмжа Кроукър и грубо я разтърси.

— Доктор Сърман е още жив. Кроукър ме удари точно когато се готвех да му окажа помощ… Пратете хората си да го измъкнат оттам…

— Но аз вече ги…

— Сенаторе! Ако не предприемете нещо, той ще умре!

Дидалъс въздъхна и се предаде. Ръката му се вдигна, от близките храсталаци изскочи мъж с пистолет в ръка. От начина, по който го държеше, веднага си личеше, че е професионалист.

— Значи така, а? — подозрително изръмжа Кроукър.

— Нима си въобразявате, че ще остана напълно беззащитен в компания на човек като вас? — вдигна вежди Дидалъс. — Малко ме познавате! — махна с ръка по посока на шахтата и заповяда: — Иди вътре и измъкни доктор Сърман. Внимавай, защото е ранен…

— Почакайте! — извика Веспър и мъжът спря на метър от вентилационния отвор. — Трябва да вляза с него, иначе не може да мине през охранителната система…

— Върви — кимна Дидалъс, моментално разбрал, че по този начин тя иска да се измъкне от Кроукър.

— Няма да мърдаш оттук — поклати глава Кроукър също проумял тайните й намерения, които, за разлика от представите на сенатора, за него се развиваха в доста по-различен план. Не смееше да й се довери чак дотам, с жена като Веспър никой никога не би могъл да бъде сигурен.

— Защо? — усмихна се Дидалъс. — Изпразних оръжието си, разкрих присъствието на телохранителя. Мисля, че е крайно време да проявите някакви признаци на доверие…

— Мръсна кучка! — изрева Кроукър и заплашително пристъпи към Веспър. — Ако не му беше казала за оня тип…

— Вече ми каза, мистър Кроукър — прекъсна го със спокоен тон сенаторът. — Това беше неин дълг. Хайде, време е за жест и от ваша страна…

Кроукър изръмжа и с нежелание пусна ръката на Веспър. Тя залитна и тръгна към дупката, бодигардът на Дидалъс й помогна да се покатери на бетонния постамент.

— Вече сме сами, мистър Кроукър — рече Дидалъс. — Очаквам да ми кажете къде се намира скривалището на Микио Оками. Ще останете на наше разположение до залавянето му, веднага след това ще ви пуснем…

— Значи така си представяте нашата сделка, а? — изгледа го мрачно Кроукър. — Можете да забравите за нея!

— За съжаление не съм в състояние да я забравя — поклати глава Дидалъс и в ръката му изведнъж се появи малък пистолет с никелирано покритие. Беше от онези, които се използват от инструкторите по стрелба за начално обучение на жени, главно благодарение на слабия му откат. Но от близко разстояние беше толкова смъртоносен, колкото и мощната берета. — Искам да докопам Оками и вие ще ми помогнете. Вече не разполагате с нищо, което бихте могли да използвате като разменна монета. Кажете къде се крие Оками, в противен случай ще получите един куршум в дясното коляно. След като изтекат пет минути, същото ще се случи и с лявото, нататък сценарият ви е известен… Мога да ви обещая, че ще изтръгна от вас всичко, което ми е необходимо.

— Сенаторе! — долетя гласът на Веспър откъм шахтата.

— Какво има? — отвърна с раздразнен глас Дидалъс. — Измъкнахте ли Сърман?