Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Решението светкавично се оформи в главата му и се сля с изпълнението. В този миг „Факел“ положително наближаваше земята, след секунди щеше да последва ужасна експлозия. И тогава ще бъде късно за каквото и да било. И той, и Майк, и всичко живо в района ще бъдат изпепелени… Ръцете му пуснаха въжето на капака, тялото му се сви на топка и полетя към водопада. Плъзна се по повърхността на кипящата вода и се стрелна надолу, енергията на Тао-тао го тласкаше напред със скоростта на куршум. Заби се с главата надолу в дълбокия вир под водопада, могъщото течение го понесе на вълните си с главозамайваща скорост. Много по-бързо от камиона, много по-бързо от скоростта на краката му… Ядреният заряд се изплъзна от ръцете му и потъна в синкавите дълбини.

Миг по-късно над планините блесна зеленикаво-златно сияние, беззвучно и почти красиво. Изстреляният от Рок „Факел“ се възпламени на някакви си стотина метра от централния площад на Плаващия град. Земята потръпна като жива.

За хилядна от секундата от Плаващия град не остана дори следа, сякаш опитен хирург го беше изрязал от снагата на джунглата. Взривната вълна настигна камиона, вдигна го във въздуха и го захвърли отвъд банкета на тесния път, който миг по-късно престана да съществува. Тежката каросерия се разцепи още по време на стремителния си полет в пропастта, върху назъбените скали в дъното се стовари само купчина разкривени железа…

Токио | Венеция | Вашингтон

Пролет в наши дни

Никълъс бе спасен от Тао-тао и дълбоките води. Усети експлозията не физически, а по-скоро с душата си, която спазматично регистрира полъха на смъртта. Беше достатъчно далеч от епицентъра и когато се измъкна от водата на километър-два надолу по течението, не мислеше толкова за радиацията, колкото за крайното изтощение на тялото си.

Когато се прибра в Токио, там вече го чакаха Кроукър и Веспър. Останаха в дома му цял следобед и дори част от вечерта, разменяйки информация за събитията от последните три дни.

— Господи! — въздъхна Кроукър. — След всичко, което ни разказа Сърман, аз просто не мога да си представя последиците от експлозията на „Факел“!

— За щастие Плаващият град беше построен на много отдалечено място и загинаха единствено неговите обитатели — отвърна Никълъс. — Въпреки това районът трябва да бъде проверен от експерти по ядрено замърсяване, на които ще се наложи да претърсят и речното дъно за втория „Факел“…

— Ужасен урок за всички, които имат желание да си играят с ядрено оръжие! — потръпна Веспър. За разлика от мъжете тя беше права и крачеше напред-назад из дневната. Никълъс забеляза нервността, която я обзе след вечерята. Беше отскочил до банята да смени бинтовете на изгорената си дясна ръка и случайно я чу да разговаря по телефона.

Легнаха си рано, но той не успя да заспи, пред очите му продължаваше да бъде ужасната картина на експлозията. Виждаше собственото си тяло, потънало дълбоко във водите на бистрия планински поток, виждаше и Майк Леонфорте зад волана на камиона, натиснал до дъно педала за газта. Изпитваше мъчително желание да усети последните мигове от живота му — беше съвсем ясно, че именно той — Майк Леонфорте, беше го спасил. Може би го беше направил, за да прекъсне връзката си с Рок, който, според собствените му думи, вече беше станал излишен… А по странна ирония на съдбата Никълъс беше направил всичко възможно да го спаси от смъртта в онзи ужасен миг, в който Рок беше насочил гранатомета си към камиона…

На стената помръдна сянка и той извърна глава.

— Никълъс? — долетя гласът на Веспър. — Мога ли да вляза?

Той се надигна от футона и включи нощната лампа с абажур от оризова хартия. Тя пристъпи в стаята и коленичи до него.

— Зная, че искаш да прекараш известно време с приятеля си…

— Честно казано, наистина е така.

Тя помълча малко, после тръсна глава:

— Имам заповед да те отведа във Венеция.

— Във Венеция ли? Защо?

— Знаеш защо.

— Оками?

— Иска да те види — кимна тя.

Изведнъж го напуши смях. Месеци наред отчаяно се беше опитвал да открие този човек, двамата с Кроукър се бяха подлагали на какви ли не опасности, за да го спасят… И сега — хоп! Ела, че те викам! После си даде сметка, че Оками все още трябва да се крие. Не бяха открили онзи, който желаеше смъртта му. Вътрешният съвет отпадаше, просто защото престана да съществува. Дидалъс също беше мъртъв. Кой остана?