Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Преди години баща ти настояваше да се срещна с теб, да направя опит за сближаване. Но аз отказах. Времената бяха лоши, бях се предал в плен на пиянството и отчаянието. Не можех да контролирам себе си, да не говорим за чувствата на младеж като теб… Тогава той, за добро или лошо, избра Тцунетомо Акинага. И ти се запозна с Коей… Карма, Ник-сан.

Платиха сметката си и излязоха. Венеция грееше под топлите лъчи на следобедното слънце, фреските на старите дворци изглеждаха свежи и ярки, сякаш току-що изрисувани. По водите на Канале Гранде цареше оживление, кафенетата от двете му страни вече бяха извадили масички и чадъри на открито. Един гондолиер пееше с пълно гърло, игривата ария звънтеше в чистия въздух.

Никълъс искаше да получи отговор на хиляди въпроси, да разбере истинското състояние на нещата. Но в главата му непрекъснато се завръщаха думите на Майк Леонфорте, казани в онази ужасна виетнамска нощ: Геният на баща ти задвижи един огромен по мащаби план, чиито последици се чувстват и до днес… Едва сега Никълъс започна да осъзнава истинските параметри на този гений. Дишаше с пълни гърди, гледаше Венеция и се радваше, че е жив. Довечера му предстоеше среща с Челесте, сърцето му потръпна от нетърпение.

В душата му бавно се промъкваше възторг. Кайшо искаше именно той да продължи „гениалното дело“ на баща си, а това означаваше, че двамата ще работят в тясно сътрудничество и той най-сетне ще овладее тайната на „корьоку“. Защото и той, подобно на Таши, беше неин пълновластен господар… Пред Никълъс се разкриваше уникалният шанс да навлезе в един нов свят — тайния и внимателно съграждан свят на Денис Линеър, който нямаше нищо общо нито с Якудза, нито с други престъпни организации. Как би могъл да устои на подобно изкушение? Естествено ще поиска известни гаранции от Оками, не трябва да забравя и задълженията си към „Сато-Томкин“ и верния приятел Танцан Нанги. Това бяха подробности. В гърдите му се оформи усещането, че баща му е искал именно това, че е предвидил развоя на събитията и мъдро го е накарал да обещае, че ще се отзове на молбата на Оками…

Подаръкът, който получи, наистина беше безценен. Защото разбра, че миналото е нещо живо и оказва влияние върху настоящето. Всеки миг, всеки час… А бъдещето е съвсем друго нещо — в него всеки получава това, което му е предначертала съдбата. Включително и той, Никълъс Линеър…

Седмиците след завръщането на Веспър от Токио бяха изпълнени с напрежение. Преди всичко, защото беше включена в разследването на Пентагона по отношение на сенатора Дидалъс и неговата роля в обектите на АМОП. Друго, секретно разследване трябваше да открие причините, довели до назначаването на Джони Леонфорте за директор на „Огледалото“ — тайната разузнавателна организация на американското правителство. А вместо да спи, свободното си време прекарваше над кодираната информация, която беше преснимала от офисите на „Моргана“…

Не беше имала време да се занимава с нейното дешифриране, но Кроукър беше свършил добра работа и й предаде всички данни на токийското летище, малко преди двамата с Никълъс да отлетят за Венеция.

След точно четиридесет часа без сън вече беше убедена, че нещо в секретната информация не е наред. Загадката се съдържаше в думичката „ларва“. Първата й работа беше да провери дали няма грешка в дешифрирането. Към нея нямаше нито номер, нито цена и срок на доставка и това я наведе на мисълта, че тук не става въпрос за оръжие или някоя друга стока от номенклатурата на „Моргана“… Едновременно с това обаче думата „ларва“ се появяваше там, където цифрите завършваха с много нули и където очевидно ставаше въпрос за стотици милиони долари. Дидалъс се беше погрижил да прехвърли върху нея всички постъпления на „Моргана“ — суми, които рядко слизаха под границата на милион…

Челесте беше тази, която я насочи по вярната следа. Това стана по време на една от редовните им срещи за размяна на информация по канала Нишики.

— Странно — рече тя. — „Ларва“ е името на една от традиционните венециански маски. Обикновено е бяла, много рядко може да се срещне и черна… В превод от латински думата означава спектър или призрак… А самата маска има и друго име — наричат я „волто“…

Втората следа получи в самия Вашингтон.

— За какво са похарчени тези триста хиляди долара? — попита тя един от следователите на Пентагона, които проверяваха архивите на „Огледалото“.

— По всичко личи, че Дидалъс е наел частна фирма за проучване на персонала — отвърна човекът. — Действала е горе-долу година и половина…