Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Кой е бил този оябун? — попита на глас той. — Шоза?

Приклекнал до гнездото на едри теменужки от особен вид, със златисти ръбчета на фините листенца, Диш леко поклати глава:

— По-възрастният, по-опитният и по-коварният от двамата… — пръстите му разровиха мазната пръст, устата му едва чуто добави: — Тетцуо Акинага…

Чул това име от устата на друг човек, Никълъс инстинктивно разбра, че именно Акинага е неговият враг. По-големият брат на приятелите му от детинство, синът на човека, когото беше считал за втори баща; на човека, който го беше запознал с Коей… Акинага иска главата му. Ето я простата истина, върху която се градеше дълбоката му ненавист към Якудза. Именно това никога нямаше да разбере и никога нямаше да приеме. Как е възможно най-близките ти хора да бъдат твои смъртни врагове?

— Тетцуо винаги е бил гениален тактик — промълви той. — Когато стана оябун, кланът Шикей беше втори по влияние, но той бързо промени нещата…

Диш се изправи и изтупа ръцете си.

— Знаете ли защо иска смъртта ви?

— Обичах Тцунетомо, неговия баща. Чувствах го като свой собствен баща… Едновременно с това усещах, че Тетцуо завижда на положението му и копнее час по-скоро да сложи ръка на всичко. Иначе проявяваше почтителност, както подобава на първороден син…

— Това ли е цялото обяснение? — вдигна глава Диш. — Само по тази причина ли желае смъртта ви?

Никълъс се замисли. Това, което току-що каза на глас, може би обясняваше защо покушението срещу него беше извършено по типичния за Тетцуо коварен и прикрит начин, но не даваше отговор на въпроса защо. Дали Тетцуо все още изпитва ревност заради близките отношения на Никълъс с баща му, или между Тцунетомо и полковник Линеър е имало и нещо друго? Даваше си ясна сметка, че далеч не знае всичко за живота и дейността на баща си в следвоенна Япония. Полковникът беше решил така. Но защо? Много бяха въпросите, на които нямаше отговор…

— Според мен този въпрос е от особено значение — подхвърли Диш, очевидно доловил объркването му. Махна с ръка и двамата поеха по тясната каменна пътечка сред цветята. — Защото тук става въпрос за вярност, нали разбирате? — Възрастният мъж пъргаво подтичваше по пътечката. — Някога нещата бяха по-прости. Влизаш в съюз с някого и оставаш верен на този съюз до края на дните си. Такива са били правилата на честта. Но днес думичката чест можеш да откриеш само в речника. Всеки се ръководи отличните си интереси и е готов да забие нож в гърба на онзи, който влиза в противоречие с тях. В резултат съюзите се разпадат още преди да са се оформили. Превръщат се в мъртви символи, в анахронизъм, в нечестна партия шах, в която всеки гледа да направи непозволен ход и да спечели предимство. А такива играчи са обречени да изчезват бързо и на тяхно място се поставят нови…

Диш спря и предложи да се върнат на верандата за по едно питие. Настаниха се кран кръгла масичка от бамбук, пред тях се появиха две ледени бири.

— Жалко, че не сте тук по дела, господин Линеър — промърмори Диш. — След десетилетия на диктатура и опустошителни воини днес Виетнам най-сетне има шанса да се превърне в обетована земя за компании от всички посоки на света. Изпълнен съм с оптимизъм за бъдещето. Съжалявам, че малко хора споделят моя ентусиазъм…

— Не мислите ли, че комунистите ще направят нов опит да завладеят Юга? — попита Никълъс.

— Изключено! — отсече Диш. — Те са в отстъпление както в икономическо, така и в морално отношение. Вече нямат на какво да се опрат, липсва им великата цел… Хората отдавна разбраха до какво водят идеологическите им глупости — тръсна глава и добави: — Не, Виетнам вече може да забрави за старите си врагове… Мен лично обаче ме тревожат новите…

Докато Диш излагаше надълго и нашироко своите възгледи и описваше собствената си роля в бъдещето на нов Виетнам, Никълъс не можеше да се отърве от чувството, че именно този загадъчен човек, за когото нито Сейко, нито Таши проявяваха охота да разговарят, е свързващият елемент между отделните участници в драмата, липсващото късче от сложната мозайка, разпростряла се върху няколко континента… Знаеше отлично, че едва ли ще проникне в Плаващия град, преди да спечели доверието на този мъж, преди да получи и оцени съветите му.

Диш се наведе към коритото с лед и извади нови две бири.

— Предупредих Сейко да стои по-далеч от оябуна Таши Шидаре — рязко смени темата той. — Но както вече сам сте разбрал, тя беше своенравно дете и често не можеше да проумее кое е добро за нея и кое не…