Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Кроукър спусна крака на пода, премести тежестта си върху ръба на високото легло и започна да навлича панталона си. Лицето му се разкриви от болка.

— Да ти помогна ли, приятелче? — жизнерадостно подхвърли Мейджър.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — изръмжа Кроукър, нахлузи ризата си с цената на още няколко страшни гримаси, после се зае да закопчава колана си.

— За какви запитвания дрънкаш?

— За най-неприятните — въздъхна Мейджър и нетърпеливо пристъпи от крак на крак. — Люис, имам чувството, че поддържаш контакти с представители на подземния свят в Америка…

— Защо мислиш така?

— Защото ми се струва, че познавам поне една от мутрите, която проявява интерес към твоето здраве — промърмори Мейджър и му помогна да облече връхното си палто.

— Тая мутра си изкарва хляба при Чезаре Леонфорте, съвсем като оная, с която си се сблъскал в Холанд парк…

— Сблъскал ли съм се? — изви вежди Кроукър и изведнъж му се прииска да се разсмее от типично британския израз. — Не съм се сблъскал, татенце, а направо му видях сметката на онова мръсно копеле!

— Тъй, тъй — въздъхна Мейджър и отвори вратата. — Ама май си почнал да остаряваш, защото мръсното копеле замалко не те прати в гроба!

Прекосиха пустия коридор, наситен с миризмата на лекарства и болести, Мейджър натисна бутона на асансьора.

— Какво ми спестяваш, Люис? — попита той.

— Всичко, което би те компрометирало — отвърна Кроукър и влезе в широката кабина. Вътре имаше болен на количка с включена система за кръвопреливане, до него стоеше санитар в бяла престилка. Тоя май току-що са го рязали горе в хирургията, помисли си Кроукър. Хич го няма, горкият…

— Край на приказките — предупреди го шепнешком Мейджър, докато автоматичните врати с тихо съскане се затваряха.

Асансьорът спря на етажа на реанимацията и санитарят изкара количката. Влязоха двама мъже, вратите се затвориха.

Мейджър стоеше с гръб към стената на кабината, двамата мъже останаха пред вратата. С ъгълчето на окото си Кроукър видя как ръката на приятеля му се плъзга към джоба, после насочи вниманието си към новодошлите. Бяха високи и широкоплещести, и двамата носеха подплатени шлифери „Бърбъри“ с кожени яки. Темето на единия беше леко оплешивяло, сякаш си беше сложил монашеско кепе… Мълчаха и гледаха пред себе си, ръцете им бяха дълбоко натикани в джобовете.

Кроукър ясно усети напрежението в кабината. То идваше от напрегнатото тяло на Мейджър, който беше забил очи в гърбовете на двамата и ги гледаше така, сякаш искаше да пробие дупки във вратовете им. Пръстите на биомеханичната протеза леко помръднаха, от върховете им се показаха острите нокти от никелирана стомана.

Асансьорът спря на партера, вратите се отвориха. Мъжете излязоха и тръгнаха към изхода, без дори да се озърнат. Кроукър и Мейджър предпазливо ги последваха.

— Познаваш ли ги? — попита шепнешком Кроукър.

— Не, но бях длъжен да внимавам — отвърна Мейджър с неприкрито облекчение в гласа. После направи знак на няколко души в цивилни дрехи, които се навъртаха около входа и очевидно поддържаха електронна връзка помежду си.

Времето беше отвратително. Духаше леден вятър, заглушаващ напълно звуците на оживения трафик.

В далечината се разнесе вой на сирена, Кроукър изведнъж си представи, че отново лежи насред алеята в Холанд парк, а униформеното ченге го успокоява: „Линейката вече е на път…“

Две полицейски коли бяха оградили блестящ черен даймлер. Униформеният шофьор изскочи и отвори задната вратичка пред приближилите се Кроукър и Мейджър. Стъклата бяха покрити със ситни капчици, чистачките работеха.

— Искам да посетя „Малъри Ентърпрайсиз“ — каза Кроукър.

— Пистата вече е проучена, синко — дари го с крива усмивка Мейджър. — Не съм си губил времето, докато ти си почиваше в болницата… Страхувам се обаче, че около тази фирма няма нищо интересно. Занимава се със съвсем законен внос и износ, не успяхме да открием нищо нередно…

— Но нередното го има и аз възнамерявам да го…

Сирената заглуши думите му. Влязоха в отопленото купе на даймлера, шофьорът се настани зад волана, полицейският ескорт се раздвижи.

— Тук се намираш в опасност, синко — промърмори Мейджър и се настани удобно на плюшената седалка. — Не знам в какво си се забъркал и нещо ми нашепва, че хич и не искам да знам. Мога да ти дам само един съвет — вземай първия самолет и се прибирай у дома!

Кроукър отново попадна в плен на раздвоението. Беше видял Оками със собствените си очи, беше на крачка от него… А това означаваше, че „Факел“ ще бъде възпламенен именно над Лондон! Естествено, ако Никълъс не успее да попречи на транспортирането му от Плаващия град…