Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

И негласното споразумение беше дало резултат. Превърнал се в едър капиталист, Ван Диш се държеше настрана от политиката, а сменящите се в бърза последователност властници в Ханой и Сайгон го оставяха на спокойствие.

Беше дребен и пъргав човек, постоянно приведен напред, сякаш не дочуваше. А всъщност просто бързаше. Нормалната му походка беше по-скоро тичане, а когато наистина тичаше — вършеше това с пъргавината на елен. Тежестта на седемдесетте години сякаш изобщо не съществуваше.

Не беше много ентусиазиран от посещението на Ван Киет, но към спътника му прояви жив интерес. Покани ги на закуска, състояща се от пържени банани, варен ориз и рибен пастет. Настаниха се зад маса от солидно дърво, отвъд широката тераса се виждаха стройни кокосови палми, спускащи се плавно към брега на реката. Слънцето надникна иззад сивите облаци, водата се превърна в злато.

От новото му семейство нямаше никаква следа, всичко тънеше в сънлива тишина, нарушавана единствено от птичите крясъци и жуженето на насекомите. Може би обичаше да се храни сам…

По време на закуската предимно мълчаха. Ван Диш се обади едва когато посудата беше изнесена и пред всеки от тях се появи по чаша ароматно кафе.

— Какво ви води насам, старши инспекторе? — попита тон.

— Тъжна вест, господин Диш — отвърна Ван Киет. — Дъщеря ви е мъртва.

— Тялото? — невъзмутимо попита Ван Диш.

— Разпоредих се да бъде откарано в Сайгон.

— Искате ли да научите обстоятелствата, при които е починала? — обади се Никълъс.

— Никога не съм знаел обстоятелствата, при които е живяла — поклати глава Ван Диш. — Затова едва ли ще разбера как и защо е умряла…

Ван Киет отправи поглед към мрежата от тесни напоителни канали. Приведена под тежестта на огромен вързоп, една слабичка фигура прекосяваше мостче от две успоредни дъски. Инспекторът се извини и излезе.

Никълъс помълча малко, после вдигна глава.

— Не зная дали думите ми ще бъдат някаква утеха за вас… Но аз бях близък с вашата дъщеря и ми е мъчно за нея.

Диш бавно извъртя глава.

— Означава ли това, че сте се грижил за нея, господин Линеър? Че сте я закрилял?

— В крайна сметка се оказа, че тя е закриляла мен…

— Трябва да започна обиколката си — надигна се Диш. — Ще ми направите ли компания?

Прекосиха широко отворените френски прозорци и излязоха на покритата с теракота тераса. Въздухът тежеше от сладникавата миризма на плодните дръвчета. Диш се спусна по тухлените стъпала и пое през градината, отрупана с великолепни цветове.

Отвъд нея имаше още едно стълбище, земята под него беше суха и спечена. Въпреки ранния час слънцето безмилостно прежуряше.

Приближиха се до дълга редица бамбукови клетки с най-различна форма и големина. Всички бяха пълни с влечуги.

— Фермата за змии е мое хоби — поясни Диш. — Тук най-добре си почивам от напрежението.

Шега ли беше това? Никълъс успя да различи няколко вида кобри и гърмящи змии, всичките изключително отровни. Но усойниците и пепелянките бяха толкова много и толкова разнообразни, че в душата му се настани трайно объркване. След клетките дойде ред на огромни аквариуми, запълнени с водорасли, скални отломъци и солена вода. Между тях се извиваха телата на опасни морски змии, някои от тях истински чудовища.

— Произвеждаме най-различни лекарства — поясни Ван Диш. — Срещу холера и тропическа треска, белодробни заболявания и кашлица, няколко вида упойки… Извличаме не само змийска отрова, а използваме и всичко останало… Например от кръвта, мозъка и пикочния мехур правим смес, която оказва силно влияние върху потентността… — Вървеше бавно, спираше се пред всяка клетка и всеки аквариум: — Змиите са като децата… Храниш ги, осигуряваш им подслон, грижиш се за тях. Но разсееш ли се дори за миг, те са готови да впият отровните си зъби в ръката ти…

— Сейко ме помоли да дойда при вас…

Диш вдигна глава и примижа срещу ослепителните лъчи на слънцето.

— Е, най-накрая ми се струва, че започвам да я разбирам…

— Знаете ли, че е била близка с Таши Шидаре, оябун на един от клановете на Якудза?

— Чувал съм за Шидаре — уклончиво отвърна домакинът.

— Според Сейко той е сключил сделка с друг, по-влиятелен оябун… Целта му е била да получи бързо признание в Токио…

— Да — кимна Диш. — Но за съжаление това е било пълна глупост от негова страна. — После поведе Никълъс към разкошните плодни дръвчета в дъното на градината.

Заобиколен от неземно красиви цветя, Никълъс усети как слабините му се стягат. Току-що беше получил още едно доказателство за искреността на Сейко. Не можеш да ми простиш, че съм те спасила от Таши… Душата му се изпълни със смущение и гняв. Много му се искаше да е жива, да бъде тук и да се помири с баща си. Едва сега разбра, че само по този начин би излекувала дълбоката рана в душата си, а и в неговата също…