Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Веспър и Оками бавно започнаха да се отдалечават от Бърд Лоун, а той се приближи до човека с вестника, тръшна се на пейката до него и промърмори едно разсеяно „здрасти“.

Вестникът прошумоля, но отговор нямаше. Кроукър протегна ръка и дръпна хартията. Пред очите му се разкри подпухналото лице на мъж с неестествено черна коса, започнала да оредява на темето. Очите му бяха пъргави като на невестулка и обхващаха околната среда като мощен телеобектив. Мъжът беше облечен в евтин кафяв костюм, на брадичката му имаше голяма бенка. Носът му беше обезформен, очевидно от многобройни счупвания, а дълбоките бръчки по лицето му спокойно биха могли да се окажат и белези. Типична мутра на закоравял разбойник.

— Какво обичате?

— Теб — изръмжа Кроукър.

— Познаваме ли се?

— Вече да — отвърна Кроукър и ловко измъкна пистолета му от кобура под разкопчаното сако. — Тук тези играчки са забранени…

— Не и за мен. Имам разрешително.

— Ще видим тая работа.

— Остави го на мястото му! — изръмжа Бенката и оголи два реда жълтеникави зъби. — Иначе ще те разкъсам с голи ръце!

Кроукър извади пълнителя и изтръска патроните на земята. После върна пистолета в кобура, но ръката му остана върху гърдите на брояча. Ноктите от неръждаема стомана на биомеханичната протеза изскочиха от пръстите и се забиха в ризата. Едно рязко движение надолу беше достатъчно, платът пропука и се разцепи, кожата отдолу — също.

— Господи!

Бенката направи опит да се освободи, но железните пръсти го приковаха към дървената облегалка.

— Никога не заплашвай хора, с които не можеш да се справиш за една десета от секундата! — изръмжа Кроукър.

Бенката целият настръхна, но очите му продължаваха да горят с опасен блясък. Тоя май се страхува повече от Гадняра, отколкото от мен, помисли си Кроукър.

— Искам да предадеш едно съобщение на шефа си…

— На кого му пука какво искаш? — изръмжа онзи. — Върви на майната си!

— На теб ще ти пука, приятел — отвърна Кроукър и усили натиска на протезата си.

— И какво ще ми направиш? — ухили се подигравателно онзи. — Ще ми видиш сметката тук, насред парка, пълен с деца и бавачки? Хайде, стига, слез на земята!

— До гуша ми дойде от теб! — изръмжа Кроукър и го изправи на крака. — Отиваме в Ню Скотланд Ярд. Там за такива като теб има специални апартаменти!

— В нищо не можеш да ме обвиниш! — запъна се яко Бенката. — Няма начин да ме заключиш просто ей така… — успя да се освободи от хватката и светкавично натисна верижката на часовника си. Скритата пружина освободи миниатюрен пистолет, изстрелът тресна в мига, в който Кроукър се гмурна под дулото с рамото напред.

Титановите пръсти се сключиха около оръжието и го наведоха встрани, но това стана за сметка на два тежки удара в ребрата. Бенката очевидно владееше отлично правилата на уличния бой, след крошетата в ребрата юмрукът му светкавично се насочи към слабините на противника.

Кроукър присви очи от острата болка, беше сигурен, че чу изпукването на счупено ребро. Мъжът с бенката премина в атака, твърдо решен да затвърди временното си преимущество. Юмрукът му се стрелна към десния бъбрек на Кроукър, но той само това чакаше.

Биомеханичната протеза получи пространство за маневриране, силата и беше съкрушителна. Китката на Бенката пропука и увисна в момента, в който левият му юмрук потъваше в тялото на врага.

Пред очите на Кроукър заиграха разноцветни кръгове, лявата му ръка инстинктивно пусна счупената китка и замахна. Металните нокти раздраха бузата на бандита, носът му се оказа почти напълно прерязан и увисна на сухожилията си. Ноктите продължиха натиска си навътре, нещо пропука. Мъжът се отпусна в ръцете му, главата му се удари в асфалта със смразяващ кръвта тътен. В същия миг загуби съзнание и Кроукър.

Дойде на себе си от звука на напрегнат глас. Отвори очи и видя над себе си разтревоженото лице на униформен полицай. Беше младо момче, уплашено почти до смърт. Зад него бързо се събираше тълпа от зяпачи. Осрахме работата, както би казал Мейджър , унило си помисли Кроукър.

— Не мърдайте! — предупредително извика младият полицай, адамовата му ябълка нервно подскачаше. — Ранен сте и сте изгубили много кръв. Линейката вече е на път.

Кроукър изпъшка и бавно се извъртя настрана, без да обръща внимание на предупреждението. Широко отворените, но напълно безизразни очи на брояча с бенката се оказаха на сантиметри от лицето му. Ушите му се изпълниха с пронизителния вой на приближаваща се сирена, но още по-силен беше гласът на Гадняра, внезапно оживял в съзнанието му: