Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Най-накрая въздъхна и тръгна да прекосява улицата. Почука на вратата и вътре почти моментално се появи светлина. Ясно си представяше слабичката фигура на жената с отруденото лице, която лежи будна в мрака на нощта, вслушва се в дишането на децата си и мисли за съдбата на своя мъж.

Вратата се отвори, очите и бяха пълни с надежда и страх.

— Вие? Носите новини от съпруга ми? Добре ли е той?

— Не мога да ви кажа нищо за Ивануши-сан — поклати глава Оками.

— О! — лицето й изведнъж угасна.

— Дойдох да ви предложа помощта си — пристъпи крачка напред той. — Мога да…

— Махай се! — извика жената и се изплю в краката му. — Не искам да имам нищо общо с теб. Ти си като зъл дух! Ти си престъпник, появил се в живота на мъжа ми, за да го хвърлиш в лапите на американците! Предупредих го да стои по-далеч от теб, но той отвърна: „Ти си жена, не знаеш нищо за моите дела…“ — гледаше го с разширени от ужас очи, приличаше на демон от пиесите на театъра „Но“. После гласът й изневери, едри сълзи се търкулнаха по бузите й: — Знаех си аз… Никога вече няма да го видя! — в следващия миг вратата се затръшна под носа на Оками.

Той остана на прага. Светлината в къщата угасна, зад гърба му с грохот прелетя влак, паянтовите къщички се разтърсиха. Почука още веднъж, но никой не му отвори. Стори му се, че чува риданията на жената зад тънките стени. Огледа се. Беше сам, дори бездомното куче беше изчезнало някъде.

Дълго време остана неподвижен, главата му пламтеше. Най-накрая въздъхна и бавно започна да се отдалечава…

Утринната мъгла висеше на парцали над улиците на Лондон. Кроукър пристигна доста рано на мястото на срещата. Холанд парк се намираше в западната част на града, недалеч от Кенсингтън гардънс. Беше сравнително малък, но отлично подреден, с прави алеи и красиво оформени тревни площи.

Кроукър взе метрото и слезе на спирка Холанд парк, прекоси булеварда със същото име западно от Нотинг Хил Гейт, измина пеш около две пресечки и влезе в парка откъм малката уличка „Роузуок“.

За известно време се задържа в Японската градина, сърцето му потръпна от мъка по Никълъс. До съдбоносната дата оставаха четири дни, после „Факел“ щеше да бъде взривен: Времето беше малко, ужасно малко… Никълъс му съобщи за последния ход на събитията: унищожителното оръжие по всяка вероятност се произвежда в Плаващия град, обект на нападението ще бъде Оками; веднъж изнесен от Виетнам, експлозивът трудно може да бъде открит… Ако не успее да проникне в тайнствения град-крепост навреме, светът ще бъде свидетел на страшна трагедия. Затова на всяка цена трябваше да открият скривалището на Оками и да се опитат да го защитят. Враговете му имаха представа за приблизителното местоположение на това скривалище, но Кроукър и Никълъс все още действаха слепешком.

Избра си място, откъдето имаше отлична гледка към Бърд Лоун — мястото на срещата. Часът беше дванадесет без три минути.

Кой беше влязъл в контакт с Веспър? „Ще иска последни сведения за Сърман, но аз няма да съм в състояние да му ги предложа“ , беше казала на Челесте тя. Вероятно този човек заема важно място в информационната мрежа Нишики, нищо чудно да има и пряка връзка с Оками… Веспър показа изненада от поканата за среща, очевидно тя е била организирана в последния момент. Тежката артилерия винаги влиза в действие по време на криза. Може би днес ще имам късмет , помисли си Кроукър. Усещам, че съм близо до тайната на Мишики, много близо!

Японската градина му напомняше не само за Никълъс. Мислите за Маргарет упорито отказваха да напуснат главата му. Нима ще се окаже, че си е изградил погрешна представа за нея? Предварително знаеше колко опасно е да си влюбен в жена, която съвсем съзнателно действа от другата страна на закона. Но кой може да държи обичта си под контрол? Той се оказа напълно неподготвен за събитията, последвали след полета й до Вашингтон. Колко живота има тази жена? Скрита в сянката на Тони Д., тя водеше живот на примерна съпруга и майка, но едновременно с това дърпаше конците в тайната империя на своя покоен брат. А сега се оказва, че е тясно свързана с информационната мрежа Нишики, дълбоко компрометирана от Веспър…

Докато въображението му рисуваше ужасни картини, пряко свързани със заплахите на Гадняра по отношение на Маргарет, очите му уловиха фигурата на Веспър, която се появи откъм оранжерията и бавно се насочи към Бърд Лоун. Носеше дълго палто с вдигната нагоре кожена яка, на главата й имаше модна руска шапчица, също подплатена с кожа. Походката й беше грациозна, тялото й беше изправено като на ученичка. Отдалеч личаха силата и женствеността, които се излъчваха от стройната й фигура.