Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Яркосините очи опипаха околността с професионално умение; този прост и трудно забележим акт демонстрира още веднъж това, което Кроукър вече знаеше — тази жена не е аматьор, не си губи времето в дилетантските игри, които обикновено са запазен периметър за мъжете, огромният й интелект е подчинен на съвсем конкретни задачи. Подхождаше сериозно и отговорно към всичко, с което се залавяше, и Кроукър си даваше сметка, че трябва да бъде съвсем наясно с мотивите й, ако се наложи да я неутрализира.

В следващата секунда тя вече беше с гръб към него и той внимателно напусна прикритието на гъстите храсталаци. Насреща й, откъм Хоранд Хаус, се беше появила втора фигура.

Беше облечена в дебело зимно яке, над главата си държеше огромен чадър. Сравнително дребна, вероятно принадлежи на жена, съобрази Кроукър. След няколко крачки Веспър изведнъж се впусна в бяг с протегнати напред ръце. Фигурата насреща й изпусна чадъра и Кроукър, вече почти прекосил Бърд Лоун, успя да зърне лицето и.

Закова се на място, но тялото му потръпваше от възбуда. Умът му бясно препускаше и се доближаваше до състоянието, в което човек очаква някакво страшно и неизбежно събитие и вените му се раздуват от притока на адреналин. Защото човекът, изпратил извънредното съобщение до Веспър, действително се оказа важно действащо лице в мрежата Нишики. Може би най-важното — онова, заради което събитията бяха поели към драматична развръзка. Микио Оками.

— Свидетели сме на чудо — каза доктор Бенва. — Вашият рак върви към подобрение!

Ушиба седна на масата за прегледи и отправи поглед в лицето на слабия мъж с восъчна кожа и бледозелена престилка. Самият доктор Бенва беше чудо. Дясната му ръка висеше безжизнена край тялото. При атомната бомбардировка над Хирошима той бил с родителите си само на няколко километра от епицентъра на взрива. Родителите му загинали, а той бил приет за лечение с тежки радиационни изгаряния. Лекарите не давали никаква надежда за живота му, но въпреки всичко момчето оцеляло. Дясната му ръка изсъхнала, но с това сякаш вдъхнала живот на останалата част от тялото му. Организмът му по чудотворен начин си изградил защита срещу тежката форма на лъчева болест, никой от медиците специалисти не бил в състояние да обясни този феномен. Но Бенва си беше жив и здрав и практикуваше в онкологичното отделение на болницата със значителен успех.

— Новината е много добра, но не искам да ви вдъхвам прекомерни надежди — каза мрачно той. — Човешкото тяло е най-голялото чудо на света, понякога е способно на истински героизъм. Същевременно може да стане така, че състоянието ви отново рязко да се влоши… Вече имате необратими органични увреждания, злокачествените клетки продължават да живеят в тялото ви. Но за момента, по неизвестни на науката причини, те просто спят…

Ушиба мълчаливо се обличаше. Имаше чувството, че подобрението в състоянието му е пряко свързано с признанията, които беше направил пред Танака Гин. Дали пък наистина няма да се окаже, че разкритието на връзката между Акира Шоза и Йошинори ще бъде онзи катарзис, който ще обхване не само душата, но и тялото му? Ушиба не беше религиозен, но знаеше, че това съвсем не е невъзможно. Защото владееше медитацията „тайчи“ и многократно беше постигал състоянието на пълна хармония между тяло и дух.

На тръгване се отби в кабинета на Бенва. Докторът отмести формулярите пред себе си.

— Заповядайте, седнете, дайжин — покани го той и се облегна на твърдата облегалка на стола си. — Как се чувствате?

Ушиба не отговори.

— Знаете, че правим всичко, което е по силите на медицината — продължи след кратка пауза Бенва.

— Но това в много случаи се оказва недостатъчно… — сви рамене, очите му пробягаха по лицето на Ушиба: — Все още ли живеете сам, дайжин? Ще ви призная, че съм загрижен… Научните изследвания категорично доказват, че при тежка болест самотата е допълнителен фактор за фатално влошаване на състоянието…

— Но нали казахте, че имам подобрение?

— Така е. Просто искам да съм сигурен, че няма да пропуснем нито една от благоприятните възможности.

— Нямам никакви забележки относно вашето лечение, докторе.

Бенва сведе глава в знак на благодарност.

— Вие сте ценна придобивка за тази страна, дайжин — рече той. — Евентуалната ви смърт ще бъде тежка загуба за нея. Ето защо нямам желание да…

— Докторе!

— Да, да, зная, че прекалявам… — сухата му ръка се повдигна: — Но това ми дава известни привилегии и вие не би трябвало да се обиждате… — очите му се сведоха към бюрото. — Лекуваме ви с най-модерните методи, които са известни на медицината, дайжин… Моля да ми простите за прямотата, но те са нищо в сравнение с това, от което имате нужда… А то е любов.