Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Хич и не се опитвай да ми правиш номера в Лондон, или където, на майната си, отиваш! Ще те пипна и ще те газя с подкованите си ботуши, докато те направя на кайма!

— Таши е мъртъв.

Старши инспектор Ван Киет рязко вдигна глава.

— По дяволите! Какво стана?

— Сейко му продупчи сърцето с една стрела — отвърна Никълъс.

— Мръсна кучка! — изрева Ван Киет и дланите му изгърмяха върху бюрото. — Казах му на Таши да се държи по-далеч от нея! Къде е, искам да я разпитам!

— Тя също е мъртва — хладно му съобщи Никълъс. Поведението му нямаше нищо общо с чувствата, които го вълнуваха, но Ван Киет мразеше Сейко и едва ли би проявил някакво състрадание. А самият той предпочиташе да скърби сам, за него този акт беше дълбоко личен и не се нуждаеше от свидетели.

— Много смърт ни се събра — отбеляза Ван Киет. — И много писти останаха непроверени.

— Не разсъждаваш като ориенталец — погледна го Никълъс. — Нима не вярваш в кармата?

— Вече не — тежко въздъхна инспекторът. — Особено след като постоянно се разправям с разни американци… — вдигна глава и заби очи в лицето на Никълъс: — Но Таши е доказал своята невинност, нали? Той познаваше онзи якудза, който е дошъл да прибере тялото на Винсънт Тин… И сигурно ти е показал копията на снимките, които му дадох…

— Нищо не ми е показвал — промълви Никълъс и в душата му се промъкна хлад.

Канцеларията на Ван Киет беше толкова претрупана с книжа, че той не би могъл да затвори вратата дори и да искаше. Досиета, папки, хвърчащи листове с текуща информация, служебни бюлетини. Всичко това изпълваше всеки квадратен сантиметър от тясното помещение. Въздухът вонеше на пот и престояла храна.

Инспекторът се извъртя и започна да се рови във висока купчина документи, която стоеше изправена, сякаш подчинявайки се на извънземни закони. С ловкостта на магьосник измъкна от средата й дебел кафяв плик, папките над него дори не се заклатиха. Отвори капачето и тикна в ръцете на Никълъс три големи черно-бели фотографии.

Върху тях беше запечатан образът на млад якудза. Първата го показваше как влиза в заведение за масаж, втората го беше хванала гол до кръста, в едър план. На третата беше проснат върху тънък матрак, а над него се беше навело голо момиче.

— Не сме чак толкова изостанали — промърмори с известна гордост Ван Киет.

Никълъс внимателно огледа татуировките „иризуми“ на младия бандит върху снимката.

— Без съмнение е член на клана Ямаучи — заключи тон и посочи сложните извивки. — Тези татуировки са неповторими като отпечатъци от пръсти…

— Но убийството стана миналата зима — погледна го с лека изненада Ван Киет. — Тогава Таши все още не беше оябун на този клан…

— Това е вярно, но според твърденията на Сейко той вече е бил в Токио и е работил за спечелване на доверието на Томоо Козо. Получил го е и е станал пълномощник на клана за цяла Югоизточна Азия.

— С други думи, тоя тип спокойно би могъл да изпълнява поръчение на Таши — кимна с нещастен вид инспекторът.

— Така е — отвърна Никълъс. — В най-добрия случай Таши е знаел за задачата му. — Прибра снимките в плика и въздъхна. Това беше доказателство, че Сейко му е казала истината. От друга страна, все още не можеше да се отърве от влиянието на Тао-тао, дълбоко в душата си беше уверен, че на даден етап Таши щеше да му признае за участието си в заговора по неговото отстраняване. Предпочиташе да вярва, че породилото се между тях приятелство щеше да вземе връх над вродения му прагматизъм. Но това бяха само предположения, вече никой не би могъл да каже как щяха да се развият нещата в действителност.

— Готов ли си вече да ми съобщиш името на убиеца на Винсънт Тин? — погледна инспектора той.

— Разбира се — сви рамене Ван Киет. — Но ще те моля да бъдеш дискретен… Беше работа на Рок. Искаше да покаже на всички какво става с хората, които губят чувството си за мярка… Тин действително се беше самозабравил. Искаше не само да получи постоянен достъп до Плаващия град, но и да стане съдружник на Рок…

Зад прозорците властваше оглушителният и мръсен безпорядък на Сайгон, който можеше да бъде отстранен само от притока на много капитали, в продължение на десетки години. Какофонията от клаксони и оглушителна рок музика беше ужасна, крясъците на уличните търговци с мъка пробиваха въздуха, натежал от дизелови изпарения и промишлен смог.

— Все същото, ден и нощ — отбеляза с въздишка Никълъс.

— Не — поклати глава Ван Киет. — Промяната се измерва с минути. Всеки ден в Сайгон пристигат японци и американци, корейци и тайландци… Всички бързат да открият свои представителства тук, за да могат да участват в преразпределението на благата…