Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Добре, докторе, нека бъдем откровени докрай. Ще ви призная, че не бих могъл да разбера това чувство, дори някой да ми го предложи… — Ушиба стана на крака: — Но за ваше успокоение ще добавя, че напоследък ми беше предложена известна любезност… И за своя голяма изненада аз я приех… — на тънките му устни се появи бледа усмивка: — Това ме кара да мисля, че в крайна сметка болестта ми не е чак толкова ужасна…

Навън се свечеряваше. Наоколо градът дишаше с пълни гърди, никой не се интересуваше от състоянието му. Напоследък започна да усеща все по-тежкото бреме на самотата, безразличието на околния свят го притискаше с огромна сила. В това отношение съветът на Бенва беше даден съвсем навреме — психическото му състояние действително имаше пряка връзка с болестта.

Каза на шофьора, че иска да се поразходи. Имаше нужда от пълноводния човешки поток, искаше да се влее в него, да прогони безнадеждното чувство за самота. От месеци живееше с усещането, че се движи в пълен вакуум. За това допринасяше не само министерският пост в „МИТИ“, но и тайната му обвързаност с „Годайшу“.

Новината, че смъртоносният нож е престанал да реже вътрешностите му, беше наистина изненадваща. Изпитваше леко смущение от този факт, както и от яснотата на положението, в което се намираше. Неволно се запита дали той самият, а и останалите членове на „Годайшу“ имат някаква представа за света, който толкова силно желаят да поставят под контрол. И какво ще стане, след като мечтата им се превърне в действителност и световната икономика легне в краката им? Ще получат повече пари? Повече власт и влияние? И какво от това? Ще могат ли да определят дали тези пари, власт и влияние са достатъчни?

Потънал в навалицата на градските улици, блъскан от хората, които всеки ден вървят по тези тротоари, борят се за прехраната си и плащат данъци на огромната пиявица, наречена държавен апарат, Ушиба усети как душата му се изпълва със страх. Не за тълпата, а за себе си и останалите членове на „Годайшу“. Защото вече знаеше какъв ще бъде отговорът на въпросите, които си зададе… Разглеждаше тези хора един по един, припомняше си чертите на характера им. И си даваше сметка, че парите, властта и влиянието никога няма да им бъдат достатъчни… Дали и той е като тях? Да, разбира се… Поне до този момент… Но оттук нататък? Изпита остър пристъп на световъртеж, неволно затвори очи. Потръпна от студа в душата си.

Когато клепачите му се вдигнаха, пред него стоеше млада жена и любопитно го наблюдаваше. Държеше за ръка малко момиченце.

— Болен ли сте, господине?

— Не, чувствам се много добре.

Подмина я, но после се обърна. Жената пресичаше широкия булевард, стиснала здраво ръчичката на детето. Лицето й остана дълбоко запечатано в съзнанието му. В него нямаше нищо особено, може би точно това го правеше привлекателно. Изведнъж си спомни за „Факел“ и това, което скоро щеше да се случи. Без „Годайшу“ това ужасно оръжие никога не би било създадено. Усетил с пълна сила ужасните последици от действията на заговорниците, Ушиба се приведе, стомахът му се сви и изстреля сноп отвратителни киселини в гърлото му.

Ние сме луди! Всички ние сме отвратителни, ненормални типове!

Господи, какъв съм глупак, помисли си възбудено Кроукър. Нима изобщо не съм си възвърнал формата? Да го вземат мътните оня мръсник Гадняра!

Но вината си беше негова. Гадняра го беше предупредил.

Държа те под око, не си въобразявай, че като прелетиш гьола, ще ми се покриеш!

Даде си сметка за присъствието на човека с вестника точно в момента, в който Веспър и Оками се прегърнаха. Несъмнено би го засякъл далеч по-рано, но цялото му внимание беше насочено към Оками, когото познаваше само от една малка снимка, която Никълъс му показа в Токио.

Броячът се появи откъм Японската градина, седна на една пейка и разтвори новия брой на „Лондон Таймс“. Нещо прещрака в главата на Кроукър и последното парче от мозайката легна на мястото си. Оками се намираше в Лондон, следователно „Факел“ ще бъде възпламенен именно над английската столица!

Кроукър беше изправен пред класическа дилема. Успя да проследи мрежата Нишики до нейния първоизточник и откри Оками. Но ето че в хода на този процес го разкри и пред враговете му. Сега трябваше да избира: или ще проследи Оками до тайната му квартира с риск да заведе там и човека на Гадняра, или трябва да се разправи с брояча още тук, на място, но с риска да изпусне Оками…

Въздъхна от притеснение, защото изборът се налагаше сам.