Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Пред очите му за миг се появи ухиленото лице на Кава, вдигнатият нагоре палец и странното му пожелание. Изпий им кръвчицата!

Извърна глава бавно и мъчително, с цената на огромни усилия, усетил присъствието на трети човек в голата стая. Той се движеше напред-назад, очевидно зает с важна работа. През цялото време тихо си тананикаше. Сякаш усетил погледа на Никълъс, човекът вдигна глава, пристъпи напред и го хвана за косата:

— Поспа ли си? — попита и механично опипа прозрачния маркуч, прикрепен за китката му. — Харесва ли ти нашето малко заведение?

Светлината падна върху лицето му и Никълъс го позна. Това беше Майк Леонфорте.

— Това наистина е нашето малко заведение — натъртено повтори онзи. — „Тенки“, старото „торуко“, в което е плел своите мрежи полковник Линеър… — На лицето му се появи широка усмивка. — Беше цяла одисея, докато стигнеш дотук, нали? — Облиза устни и с престорено съжаление добави: — Жалко, че за разлика от Одисей ти нямаш богиня, която да те закриля и съветва… — Ръцете му безпомощно се отвориха. — Няма я Атина, никой не е в състояние да ти помогне… Затова ще останеш тук, докато аз осъществя безкръвния преврат, чрез който ще сложа ръка на твоята мощна империя… — Погали го по бузата и промълви: — О, колко сладко е отмъщението!

Ръката рязко се отдръпна, гласът стана назидателен:

— Признавам, че добре си подредил живота си. Жениш се за парите и властта на „Томкин индъстриз“, ставаш едноличен наследник и улучваш най-подходящия момент да се слееш със „Сато“… Експанзията ви е стремителна. От производство на софтуер минавате на хардуер, фиброоптика и всичко, до което успеете да се докопате… Венец на усилията ви е създаването на „Кибер-нет“… — Майк бавно поклати глава. — Да, наистина отлична работа. Действал си разумно и точно, почти както бих действал аз, ако не бях принуден да се държа в сянка, по-далеч от ръката на закона… — Дълбоки бръчки прорязаха челото му, устата му ядно се сви. — Какви ги дрънкам? Какъв закон? Аз съм законът!

Пусна косата на Никълъс и кимна по посока на Оками:

— После обаче допусна грешката да се забъркаш в кошмарите на този дядо… Хукна да го пазиш от убийците и заряза програмата на „Сато“ за цели петнадесет месеца… Твърде дълъг срок, приятелю… В твоя бизнес дори два месеца са твърде дълъг срок! Губиш ритъма, пропускаш пулса на промените, забравяш способностите си… — На лицето му отново изплува широката усмивка, пръстите му нагласиха нещо по системата. — С две думи, сам се направи уязвим, Ники… Сам посочи слабото си място и аз веднага впих зъби в него. Нали ме знаеш какъв съм хищник… Беше приятно, но… — Майк се намръщи. — Признавам, че ми трябваше време да свикна… Имах чувството, че пия собствената си кръв. Между нас съществува една особена връзка, знаеш… Защо? На какво се дължи тя? Много просто — на факта, че нашите бащи са били заклети врагове и цял живот са си търсили цаката… Какви ли не мръсни номера са си погаждали! Като тези, които аз погаждам на теб… Спах с мадамата ти, приятелче. Много пъти, шибах я навсякъде… Не зная какви обяснения ти е дала, но ще ти кажа едно — харесваше й… При това много!

Изправи се, щракна с пръсти и извика:

— Хей, не си длъжен да ми вярваш! Имам нещо друго, което ще те убеди… — Изчезна от полезрението на Никълъс, порови се в невидимо чекмедже и се върна с портативен магнетофон. — Ето, слушай… — натисна клавиша за възпроизвеждане и опря апаратчето в ухото на пленника си.

Никълъс направи опит да се изключи, да запечата съзнанието си. Но нивото на наркотиците в кръвоносната му система беше прекалено високо, а времето за насилствено прочистване — твърде кратко. Освен това жълтеникавите капчици продължаваха да се вливат в отворената му вена. Неволно се заслуша в пъшкането и стенанията, в тихите писъци на възбудата, които бавно нарастваха, устремени към своя апогей… Дали това наистина е гласът на Коей? Как можеше да бъде сигурен, че не се заблуждава от аматьорския запис и действието на наркотиците? Вероятно е той… Иначе не виждаше смисъл в усилията на Майк…

— По лицето ти виждам, че ножът е забит до кокала! — ухили се Майк, изключи магнетофончето и коленичи пред лицето на Никълъс. — Искам да ти кажа нещо, което трябва да запомниш добре… Това, което правя на теб и хората, които обичаш, на целия ти дългогодишен труд… няма нищо общо с враждата между нашите бащи! — Ръцете му се размахаха. — Нека оставим призраците им да водят своята безкрайна битка, независимо в кой кръг на ада става това! Аз не искам да се влияя от събития, които са станали преди мен и без прякото ми участие. Нали затова наричам себе си деструкционист? — Ръката му бавно се сви в юмрук. — Аз манипулирам миналото. Аз използвам историята за своите цели, интерпретирам по свой начин отминалите събития, превръщам в пепел тъй наречените факти, събрани върху хартията от банда престъпници, които имат нахалството да наричат себе си историци ! Да, това е нахалство. Не мога и не искам да дефинирам по друг начин техните лъжи, създадени е единствената цел да торпилират неизбежната трансформация на човечеството!