Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Катерът беше достатъчно близо, за да се различи надписът на носа му. Наистина беше CGM 1176. Мощният дизел тихо боботеше. От кърмата излетя облак синкав дим, моторът увеличи оборотите си и катерът бавно се насочи към тях.

Залепиха се без проблем, Майло ги изчака да се прехвърлят на борда и даде знак на кормчията да се отдалечи.

Чезаре бегло го погледна, в очите му нямаше никакво учудване.

— Нещата у дома се усложниха — промърмори той. — Няма да се връщаме с „цигарата“.

Майло мълчаливо кимна. Беше облечен в изгладена сива униформа, брадичката му беше акуратно подстригана. Чистичък и стегнат, той приличаше на хрътка преди състезание. Очите му пробягаха по лицето на Веспър, сякаш търсеха допълнителни разяснения. Тя му се усмихна и пристъпи към кабината, а Чезаре отиде да провери как върви размяната на пратката кокаин с оръжията, които прехвърлиха от „цигарата“.

— Какво му става, по дяволите? — промърмори Майло, без да помръдва устни. Едва на метър от лицето му човек можеше да забележи мрежата от ситни бръчици около очите и устата. Самите му очи бяха скрити зад огледалните стъкла на слънчеви очила.

— Федералните ченгета нахлуха в имението — тихо отвърна Веспър. — Пристигнаха с брониран хеликоптер, едва се измъкнахме…

Тънките устни на Майло станаха още по-тънки — сигурен признак на загриженост.

— Трябва да поговоря с него — промърмори той. — Може би има опасност и за целия канал… — млъкна, усетил предупредителното докосване на Веспър.

— На твое място не бих и помислила за подобно нещо — предупреди го тя. — Направо ще ти отреже главата!

— Ясно — промърмори Майло, обърна се, даде указания на човека зад руля, после й кимна да го последва зад стената на кубрика. — Слушай! — просъска той и наведе глава към лицето й. — За този канал съм заложил не само кариерата, но и главата, си!

— Имаш предвид канала, по който Чезаре изнася новите оръжейни разработки на ДАРПА? — пожела да уточни тя.

— Точно така! — кимна той и на лицето му се появи презрителна усмивка. — Да не би да мислиш, че ще си губя времето с контрабанда на кокаин? Нямам желание за подобно нещо, а вероятно и никой не би ми позволил. В този бизнес е тъпкано с кръвожадни латиноамериканци, които с удоволствие ще ми прегризат гърлото! Мисля само за оръжието. То е нещо като хоби за мен, разбираш ли?

Веспър не разбираше, но въпреки това кимна с глава.

— Както и да е — облиза устните си Майло. — Имам дял в този канал… Суха пара , разбираш ли? Ако не бяха връзките ми, твоят баровец изобщо нямаше да поглежда насам… Аз съм играч, а не някакъв тъпак! Затова искам да съм чист, особено при положение, че федералните ченгета са го надушили!

— С други думи, не искаш да бъдеш привлечен под отговорност…

Видя как бръчките около очите му станаха по-дълбоки.

— Искам да не бъда натопен, каквото и да стане! — изръмжа той. — Това е всичко!

Усети страха му. Един мъж с достатъчно свобода на действие беше прекрачил чертата, вероятно от скука или авантюризъм. Един мъж, който обича работата си, но търси силни усещания. Скочил в дълбокото, без да мисли за последиците. Както сам каза, той е играч, а не някакъв тъпак. Цял живот е търсил силните усещания, но когато нещата вземат неочакван обрат, изведнъж се оказва неподготвен…

— Не трябва да вършиш престъплението, ако не си готов да излежиш съответната присъда…

Майло подскочи, сякаш беше докоснал оголена жица:

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Никаква присъда няма да излежавам!

— Мога да го уредя…

— Тъй ли? За каква се мислиш, по дяволите?

— Аз съм тази, която може да те освободи от наказателна отговорност — отвърна Веспър и спря настоятелен поглед върху лицето му. — Нали искаш да си спасиш задника, Майло?

От устата му излетя въздишка, дори през очилата пролича, че очите му се насочват към Чезаре. Без повече приказки Веспър разбра, че е готов да напусне кораба, при това веднага… И защо не? Чезаре не проявява лоялност към хората си, защо те трябва да са лоялни към него?

— Ако разбере…

Майло имаше предвид Чезаре.

— Няма — поклати глава тя. — С него аз ще се разправям… — Почака един миг, после попита: — Правим ли сделката?

Главата на Майло леко помръдна, очилата проблеснаха.

— Не искам да попадна в пандиза — промърмори той. — Сигурно ли е това, което предлагаш?

— Абсолютно.

Майло облиза устни и кимна с глава.

Веспър искаше веднага, още в същата минута да го разпита за начините, по които заобикалят мерките за сигурност на Пентагона, но Чезаре я повика на носа. Тя тръгна моментално, като добре дресирано куче, без дори да погледне Майло…