Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Протегна ръка и натисна копчето, асансьорът тихо забуча.

— Какво, като умее да кара мотор? — настоя Мая. — Защо трябва да се забъркваш?

— Ей така — тръсна глава Кава. — Освен това ми писна от оня тъпак на сцената…

— Господи, как вони тук! — сбърчи нос Мая. — Значи отиваш, а?

Тръсна глава, протегна ръка и пъхна нещо между пръстите му. Той втренчено я погледна, после въздъхна и влезе в кабинката. Последното нещо, което зърна, бяха замаяните от наркотици очи на момичето с платинената коса.

Асансьорът спря, вратата се плъзна встрани. Йоши замахна с огромна сила, юмрукът му замалко не откъсна главата на младежа. Кава обаче успя да се наведе и кокалчетата на другия само одраскаха темето му. В същия миг натисна пружината на сгъваемия нож и скочи напред.

Йоши ловко изви ръката му, костите изпукаха. Ножът издрънча на пода на кабината. Едва сега разбрал, че нещата са сериозни и едва ли имат нещо общо с битките на видеомониторите, Кава направи единственото възможно нещо: оголи зъби и ги заби в скулата на Йоши. Агонизиращата болка в ставите му отслабна достатъчно, за да използва коляното си. Но Йоши дори не потрепна и го прикова за стената с огромна сила.

Кава изпъшка, Йоши се ухили. С тръпка на ужас младежът видя смъртта си в очите му. В следващия миг дланта на Йоши потъна в слънчевия му сплит, тялото му се сгърчи. Коленете му се подгънаха, ръката му се протегна към изпуснатия на пода нож, но Йоши смаза пръстите му с тока на обувката си.

Болката прочисти съзнанието му от наркотичния унес, мускулите му се стегнаха. Отскочи нагоре като освободена пружина, темето му тресна брадичката на Йоши. Онзи се олюля и отстъпи крачка назад, а Кава грабна ножа, нададе яростен вик и го заби до дръжката между ребрата му.

Йоши издаде нечленоразделен звук и направи опит да измъкне ножа. Отскочи крачка назад, опулените му очи с недоверие се спряха на дръжката, която стърчеше от гърдите му. Промърмори нещо, понечи да тръгне срещу младежа, но краката му се подгънаха и тялото му се строполи по очи.

Кава дишаше напрегнато, от очите му се стичаха сълзи. Прехапал устни, той докосна бялата си коса с треперещи пръсти, погледът му не изпускаше проснатата фигура на Йоши. Защо не мърда тоя тип? Изведнъж всичко му стана ясно, лицето му се разкриви, съдържанието на стомаха му стремително тръгна нагоре. Продължи да повръща, дори когато вече нямаше какво, и в устата му се появи противният вкус на стомашните сокове.

Олекна му. Спомни си за Мая, която го чака долу, сред познатата обстановка на заведението. Ръката му сама потърси бутона, беше готов да се върне. После изведнъж усети промяната. Светът на рокерите с фалшивото им бунтарство изведнъж му се стори непоносим и празен. Почти толкова, колкото да ходи на работа пет дни в седмицата, по осем дълги и скучни часа…

Спомни си защо е тук и тръгна да търси Никълъс. Откри го в една от задните стаички на ресторанта, която носеше следи на дългогодишна запуснатост. До тази нощ…

Пристъпвайки в оплисканото с кръв помещение, което приличаше на касапница, Кава изведнъж изпита задоволство от факта, че беше убил човек. Иначе едва ли щеше да издържи на страшната гледка.

— Ами ако грешиш?

— В живота няма „ами ако“, момичето ми — изръмжа Чезаре. — Затова никога не си губя времето в догадки!

Въпреки тежкото боботене на дизелите, Веспър усети пулсиращите си слепоочия. В носа я блъсна миризмата на океана, свеж и пълен с живот. Ситни водни капчици се оплетоха в косите й. Това е решителният миг, граничният пункт между живота и смъртта. Усещаше желанието му да я убие. Властно, пропито с жажда за мъст желание, което се излъчваше на хладни вълни от тялото му, стегнато като навита пружина. То беше напълно логично, особено за човек като Чезаре, който вижда как могъщата империя се разпада пред очите му… Но заедно с яростта от него се излъчваше и още нещо… Нещо, което тя на всяка цена трябваше да използва, ако искаше да съхрани живота си…

— Хайде, стреляй! — просъска Веспър. — Сега, без да се колебаеш! Нали така би постъпил баща ти?

Усети тръпката на колебанието в душата му и напрегна волята си. Сега или никога! Не успее ли да пренасочи вълните на гнева му, с нея ще бъде свършено!

Дулото на револвера потъна в ухото й с огромна сила, от устата й излетя вик на болка.

— Какво общо има баща ми с всичко това? — заплашително изръмжа той.

— Някога работех за него, забрави ли? Бях сред най-добрите му оперативни агенти… — Нервите й се опънаха до крайност, зави й се свят. Стисна зъби и продължи с отчаяна решителност: — Беше толкова загрижен за новата си самоличност, че се превърна в истински параноик… От изключение екзекуциите се превърнаха в правило… В това отношение ти много приличаш на него…