Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Ти си прекалено млада, за да знаеш всичко това!

— Зная го лично от него, Чезаре — пристъп крачка напред Веспър. — Той обичаше да се хвали със завоеванията си, особено пред мен — една жена. Това му доставяше допълнително удоволствие, приятен гъдел в слабините…

Чезаре втренчено я гледаше, но очите му минаваха някак през нея… Насочени към отдавна отминали събития, станали в друго време и на друго място…

Веспър направи нова крачка напред, гласът й прозвуча спокойно и равно, напълно лишен от емоции:

— Само едно нещо зная със сигурност за баща ти: не му пукаше от нищо, не обичаше никого… Сякаш не беше човек!

— Не беше човек?! — дрезгаво повтори Чезаре и леко се олюля.

— Беше неспособен да изпитва обич — прошепна в ухото му тя. — Не можеше нито да я дава, нито да я получава… Обичта за него беше нещо безкрайно чуждо — като дишането под вода…

Той неволно отстъпи крачка назад, но тя безмилостно го последва. Пръстът й обвинително се насочи в гърдите му:

— И ти си като него, Чезаре!

— Не!

— О, да! — настъпваше към него тя с пламнали очи и развята от вятъра руса грива. Приличаше на безмилостна Богиня на отмъщението. — Ти нямаш Бог, нямаш чувство за вярност, нямаш нищо! Разголен изцяло, ти си точно това, което беше баща ти — мъжкар, обладан от маниакално его! Гледам те, но не виждам нищо! Празно пространство, бездънна пропаст!

Изгубил дар слово, той само поклати глава. В изцъклените му очи се четеше ужас.

— Защо сестра ти престана да разговаря с теб? — продължаваше неумолимото си настъпление Веспър. — Само защото си я ударил?

— Ех, ако можех да зная!…

Шепот, потънал в плясъка на вълните и соления вятър.

— Знаеш , Чезаре! И винаги си го знаел. Тя те е видяла такъв, какъвто си. И е изпитала ужас от теб! А би могла да те обича, Чезаре… Дори съм сигурна, че на даден етап го е правила… Но със своята грубост и безразличие ти си убил тази обич… Дори в онези години вече си приличал на баща си и тя не е могла да понесе този факт! — Пръстът й отново се заби в гърдите му. — Ти си виновен за смъртта й, Чезаре! Ако не беше я прогонил, Джаки и до днес щеше да е жива!

С ъгълчето на окото си улови фигурата на Майло, появила се иззад кубрика. Махна му повелително с ръка и той затвори уста. Вместо това посочи към небето и изразително поклати глава. Веспър отмести очи от бледото лице на Чезаре и почти веднага засече черната точка на хеликоптера, който бързо се приближаваше.

Кроукър , почти изхълца от облекчение тя. Той е, чувствам го!

В същия миг прозвуча изстрел и тя подскочи. Погледна към Майло, който побягна, после сведе очи към Чезаре. Беше се отпуснал на колене, дулото на револвера сочеше към главата му. Отначало помисли, че се е самоубил, но бързо се успокои. Не, не би могъл да постъпи по този начин, егото му все още е прекалено силно… Отпусна се на колене до него и протегна ръце. Сърцето й блъскаше лудо, сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите й. Даваше си сметка, че продължава да е здраво свързана с този мъж, но, слава Богу — не по начина, от който се беше страхувала… Сега й предстоеше по-трудното — да го измъкне от пропастта, в която го беше натикала с помощта на волята си, да го накара да диша отново. Хеликоптерът бързо се приближаваше, до слуха й достигнаха грохотът на мотора и тънкото свистене на витлата. Гребените на вълните около катера изчезнаха, повърхността на водата се набръчка. Пипалата на стоманената й воля се плъзнаха към съзнанието му, боботенето постепенно се стопи и изчезна. Ако успее сега, значи Микио Оками не беше се излъгал в необичайните й способности… На палубата всички се движеха, настъпи истински хаос. Но пипалата на волята й увиваха душата му с невероятна сила, хаосът остана встрани. Чезаре беше спокоен и тих като вълните на Червено море, укротени от божествения дух на Мойсей… Веспър ясно усети как се оформя връзката между тях. Напрежението започна да го напуска, душата му стана мека и отзивчива като памук…

Очите й бавно се отделиха от лицето му и се насочиха към Майло:

— ФБР вече е тук. Заповядай да изключат двигателите, екипажът трябва да се предаде без никаква съпротива.

Майло мрачно кимна и се отдалечи.

Отново се извърна към Чезаре. В очите му се беше появила млечна белота — така изглеждат хората, които току-що са починали… Къде ли изчезна разумът му, безмълвно се запита тя.

— Джаки?

Всичко й стана ясно. Трябваше да му даде този отговор, от който със сигурност зависеше животът му.