Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Главата му се отметна назад, светлината на лампата падна върху лицето му. Приличаше на опасно чудовище, внезапно изскочило от морските дълбини.

— В крайна сметка всички ние сме вестоносци, грубо белязани зарове във великата игра на случайността… Игра, която играят Зевс, Йов, Один — сложи каквото искаш име на божественото дете на Хераклит и няма да сбъркаш, Ники… Ние също сме деца на великия философ Хераклит. Просто защото съзнаваме какво е постигнал той… Промяната и борбата за промяна са единствените движещи сили във Вселената…

Главата му се върна в нормално положение, зъбите му се оголиха в хищна усмивка:

— Не мога и не искам да търся възмездие за това, което полковник Линеър е причинил на баща ми. Подобен акт изисква наличието на съвест, но аз, за съжаление, съм лишен от такава. Цивилизованият свят се прекланя пред общественото благополучие, но то е най-лошата трансформация, която е претърпял човешкият индивид. Аз с готовност бих се подложил на „ужасите“ в концлагерите, превърнати във фикция от привържениците на всеобщото добруване. Ще го направя дори с радост и чувство на облекчение, защото така ще спася от лапите на милосърдието и така нареченото общество най-добрата част от своята хуманност!

Да искаш от човека да бъде доброжелателно същество, е все едно да искаш от рибата да живее на сухо. Подобно искане би му отнело най-висшата негова същност , най-скъпия му дар от Бога. От Ницше научих, че човешкият род е бил най-щастлив, най-свободен и най-близо до Бога, когато се е доверявал на инстинктите си, когато с огън и меч е придобил това, което му е било необходимо…

Надникна в очите на Никълъс, размътени от действието на наркотиците, поклати глава и продължи:

— Разбираш, че става въпрос за най-чистите пориви на човешката душа… А какво предлага хуманността?

— Нищо! Тя просто казва на тези пориви да вървят по дяволите, обявява ги за срамни, лоши, ненормални… Доброжелателното поведение кастрира човека, а после му нахлузва и усмирителна риза… Но не може да го победи. У нас продължават да дремят първичните инстинкти, именно те ни мотивират и тласкат напред…

Избърса длани в панталона си и се изправи:

— Така се раждат сложните измами. Тайните и перверзни удоволствия заемат мястото на онези, с които ни е дарила природата. Нещата стават все по-лоши. Затвореното общество и липсата на свеж приток от външни врагове кара индивида да се опълчва срещу себе си, да се самоинквизира. Живееш от дълго време в Япония и сигурно си забелязал, че тук стремежът към насилие се изявява особено ярко, тъй като индивидът е стегнат в безмилостния обръч на доброжелателството. И когато това насилие се освободи, последиците са ужасни. Така става, приятелю Ники. Лишен от естествените си ловни полета, постоянно убеждаван, че естествените му хищнически инстинкти са нещо престъпно, човекът бавно полудява… — Ръцете му се разпериха, сякаш да обхванат невидима аудитория. — Вгледаш ли се дори за миг в света, който ни заобикаля, ти ще признаеш правотата на думите ми… Къде да насочим взор? В Босна, Руанда, Камбоджа, Русия, Украйна, Ирак, Хаити, Колумбия, Италия, Германия, Щатите?… Има ли смисъл да продължавам? — главата му бавно се поклати. — Няма! Омразата тече по цялото земно кълбо като отровена кръв и заразява всичко. Лудостта ни разяжда… Тотална, неукротима лудост!

В ръката на Майк блесна кинжал. Острието беше тъмно като нощта, покрито с тънък слой смазка.

— И ето ни тук, нас двамата с теб… Огледални образи, пълна противоположност… Мрак и светлина, слънце и сянка… — изви глава, сякаш искаше да чуе неизказан отговор. — Какво казваш? Доброто и злото? — главата му бавно се поклати. — Не, Ники… Това сравнение е безсмислено, защото ние сме отвъд подобни понятия. За да бъдем добри или лоши, ние трябва да се мразим, нали? — раменете му леко се присвиха. — Аз поне не те мразя, един Бог знае какви са твоите чувства към мен… — Смехът му отекна в затвореното помещение като неясно ехо. — Ние сме неравностойни противници, Ники… И знаеш ли защо?

Свободната му ръка сграбчи косата на Никълъс и жестоко я дръпна.

— Защото ти си евреин, Ники! Защото баща ти е бил фатално заразен от този опасен ген, въпреки усилията му да се прикрива. Ти също, Ники… Какво си въобразяваш, за Бога? Няма да се превърнеш в ориенталец, дори да станеш по-жълт от всички китайци на света! От наследството не можеш да избягаш. Сега вече разбираш защо не мога да те мразя, Ники… Защото си замесен от долнопробно тесто, защото си недостоен да събудиш подобно чувство у мен…