Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Добре, изслушах те внимателно. Сега ти ме чуй — остави ме да си върша работата и се разкарай по дяволите!

— Да бе, как не!

— Виж какво, Кроукър! Отлично знаеш, че съм упълномощен да повдигам обвинения срещу всички мафиотски структури на територията на Съединените щати! А тя е Голдони!

— Това, което правиш в момента, е по-скоро фарс, отколкото официално обвинение! — повиши тон Кроукър. — Нима си въобразяваш, че властите сами ще вадят кестените от огъня? На тях им трябва маша и ти си точно това! Ще те използват, а после ще стоварят цялата вина на главата ти и кариерата ти ще потъне дълбоко в кенефа!

Жилите на шията на Форест се издуха и видимо започнаха да пулсират.

— Няма да повтарям! — изръмжа той. — Махай се, по дяволите, от пътя ми!

Кроукър пристъпи още крачка напред и понижи глас:

— Свали й белезниците, човече! Тази жена току-що се измъква от ада! Била е заложница на Гадняра заедно с дъщеря си!

От очите на Форест излетя налудничав пламък, сякаш беше една от гротескните фигури, които плашат децата в лабиринта на ужасите.

— Ако не се махнеш от пътя ми, ще те арестувам заедно с госпожа Де Камило! — дрезгаво изръмжа той и рязко дръпна верижката, която висеше от белезниците. Маргарет се люшна напред и замалко не падна.

— Мамо!

— Спокойно, дете — хвана я за рамото Пол Киарамонте, но Франси се отскубна от него и се втурна напред. Ръцете й се вкопчиха в комбинезона на Форест.

— Разкарайте я оттук! — ревна шефът на командосите.

Кроукър изпревари войниците, прегърна Франси и прошепна в ухото й:

— Престани. Това няма да оправи нещата.

Франси се разплака, изви глава и я притисна в рамото му. Сърцето му се сви от мъка, очите му ясно видяха измъченото изражение на Маргарет. Дали някога си е представяла какво изпитва човек, когато го арестуват? Едва ли, особено пък пред очите на детето си? Маргарет се олюля, после наведе глава и последва Форест, който рязко я дръпна към изхода.

До слуха на Никълъс долетя тихо бучене, наподобяващо далечно тананикане. Постепенно звукът се усили, превръщайки се в позната мелодия, мрачна и тържествена, плющяща в мрака като невидимо знаме. Това беше „Песента на земята“ от Рихард Вагнер.

Издигайки се нагоре като гмуркач, той изпитваше отчаяно желание да напълни дробовете си с кислород. Опита, но не се получи нищо. Дробовете му не се разгъваха. Насочи усилията си навътре, към собствената си психика. Танжинското му око отказа да се отвори, лепкава паяжина препречваше пътя му към „кокоро“ — центъра на всичко важно в света. Умът му се оказа окован в тежки вериги, логичната мисъл се превърна в задача, изискваща непосилен труд.

Клепачите му лепнеха, отвори очи с цената на върховни усилия. Намираше се в гола стая, наподобяваща затворническа килия. В душата му се надигна сляпа паника, после изведнъж осъзна, че виси с главата надолу, а сърцето му блъска с такава сила, сякаш иска да изскочи. На метър-два от него висеше тялото на Микио Оками, към китката му беше прикрепена прозрачната тръбичка на медицинска система. Никълъс изви глава и видя, че същата тръбичка е свързана със собствената му вена, от нея бавно капеше бледокафява, почти безцветна течност. Очите му обхванаха дясната част на помещението. Там имаше още една верига и медицинска система, но човек липсваше…

— Оками-сан! — прошепна напрегнато той. — Оками-сан!

Кървясалите очи на Кайшо бавно се отвориха, клепачите му заслепено примигнаха.

— Линеър-сан — въздъхна дрезгаво той. — Значи и ти попадна в капана!

— Не се отчайвай, Оками-сан. Ще се измъкнем!

Погледът на възрастния мъж го накара да потръпне.

— Смъртта ни чака — бавно промълви Оками. — Наш дълг е да й придадем смисъл…

— Никаква смърт! — размаха ръце Никълъс.

— Да й придадем смисъл — дрезгаво повтори Оками и направи безуспешен опит да се усмихне. Клепачите му потрепнаха и се затвориха, отстъпвайки пред наркотиците, отровили кръвта му.

— Оками-сан!

Отговор нямаше, мислите в главата на Никълъс ставаха все по-объркани и неясни. Какво стана? Беше в клуба „Запален от двата края“ заедно с Хата. Появи се Йоши и заби нож в корема на Хата, Никълъс се втурна да го преследва… Коридори, звуци, ярка светлина, изплъзващи се сенки, аромат на прясно сварено кафе… Всичко това се блъскаше в съзнанието му и сякаш искаше да намери точното си място. После си спомни за изкачването в тъмния, подобен на ковчег асансьор, за хладния полъх, който погали бузата му… Попадна в капан, упоиха го с газ… Хонико, Кава, Сута… Нима всички са били участници в този план?