Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Не видя Йоши и Акинага, но за сметка на това видя едно друго лице, което му беше познато. Дръпна свободния стол и се отпусна до рокера и неговата компания.

— Хей, я виж кой е тук! — извика Кава, сграбчи ръката му и здравата я разтърси. Снежнобялата му коса грееше с неестествен блясък в мрака.

— Май си падаш по тия номера, а? — промърмори Никълъс и кимна към импровизираната сцена.

— Ами — поклати глава Кава. — Бълвоч като всичко останало, но за момента ни устройва… — Останалите членове на групата одобрително закимаха.

Никълъс се приведе към ухото му, блъсна го миризма на евтини наркотици.

— Да си видял двама души да минават оттук преди малко? — попита шепнешком той, после описа с няколко думи Акинага и Йоши.

— Лов? — попита по обичайния си стенографски начин Кава, очите му възбудено проблеснаха.

Изчака кимването на Никълъс, обърна се и поведе разгорещен разговор с останалите членове на бандата. След минута бялата му глава отново се завъртя по посока на Никълъс:

— Мая може би е видяла нещо от сорта, но не е сигурна — съобщи той. — Останалите не знаят нищо…

Мая се оказа млада японка с изрусена коса и трескав поглед, която беше толкова дрогирана, че едва ли би могла да даде някакво що-годе приемливо описание на това, което си въобразяваше, че е видяла. Кава приятелски го смушка и му намигна:

— Не се притеснявай… Ако тези типове са минали оттук, аз зная къде са отишли.

— Покажи ми.

Кава стана и се насочи към кухнята. Тук миришеше на прясно сварено еспресо и току-що нарязан лимон. Италианската машина за капучино в ъгъла съскаше като цяло гнездо пепелянки. Отвъд вонящата тоалетна имаше малка площадка, върху която трупаха пластмасовите торби с отпадъците, зад нея — както Никълъс вече беше проверил — се издигаше сляпа стена.

Сега обаче видя това, което беше пропуснал. Торбите с боклук не опираха в стената. Кава натисна някакво копче до вратата, стената бавно започна да ляга назад. Оказа се, че е изградена не от тухли, а от лека пластмаса, зад нея се появи платформата на малък товарен асансьор.

Никълъс гледаше така, сякаш насреща му се зъбеше опасен звяр.

— Накъде води това съоръжение? — глухо попита той. — Вероятно към улицата, нали?

— Не — поклати глава Кава. — Отива горе, към един скъп ресторант…

Обзет от мрачно предчувствие, Никълъс вдигна глава:

— Знаеш ли как се казва?

— Разбира се — „Пул Марин“.

Ресторантът, който Хонико и Йоши използваха за прикритие на дейността си в полза на Майк Леонфорте! Явно около това заведение се въртеше всичко.

— Познаваш ли управителя? — вдигна глава Никълъс.

— Разбира се — кимна Кава. — Преди малко го видях да си тръгва, но ще ида да проверя…

Младежът се стопи сред парите на капучиното, миг по-късно се появи обратно в компанията на нисък оплешивяващ мъж с мрачно лице и подозрителен поглед.

— Това е Сута-сан — представи го Кава, ниският мълчаливо се поклони.

Никълъс отвърна на поклона и тикна под носа му служебната значка на Танака Гин още преди Кава да го представи. Очите на рокера пробягаха по отворения портфейл, по нищо не пролича, че е изненадан.

— С какво мога да ви помогна? — попита Сута.

— Прокуратурата разследва едно тежко убийство, следите на престъпниците водят към тази сграда — поясни сбито Никълъс. — Знаете ли чия собственост е тя?

Сута потърка длани, очевидно доволен, че прокуратурата не се интересува лично от него.

— Преди всичко трябва да подчертая, че тук има няколко сгради, свързани със стари тунели под земята — започна той. — Не съм ги виждал, само съм чувал за тях… — Ръцете му направиха няколко въртеливи движения, сякаш ги миеше.

Никълъс очакваше да чуе, че собственик е някоя от многобройните компании, които са тайно притежание на Тетцуо Акинага.

— Историята им е доста интересна, но се знае от малцина — продължи Сута. — Собственик на целия този лабиринт беше една компания на име „Стърнголд асошиейтс“, но съвсем наскоро тя го продаде на друга, казва се „Тенки“…

Никълъс наостри уши. „Стърнголд“ беше собственост на Родни Къртц — германския бизнесмен, когото Майк Леонфорте беше премахнал посредством варварските ритуали на нунгите. А „Тенки“ е компанията на самия Майк…

— Предполагам, че „Стърнголд“ е закупила поне три сгради — подхвърли на глас той.

— Не — поклати глава Сута. — Всички сгради бяха с един нотариален акт, когато ги купи „Стърнголд“. Това беше отдавна, преди повече от десет години…